— Казах им, че когато взема решение, ще им се обадя.
— В момента имаш ли по-добро предложение за работа?
— Не, нямам никакво друго предложение, от доста време съм без работа и без пари.
— Ами тогава какво го мислиш? Ти си много опитен, ще се справиш.
Борис погледна изненадано бившата си жена, докато бършеше ръцете си в кърпата. Не очакваше похвали от него. Тя вече беше седнала на масата в трапезарията и беше подредила чиниите с горещи спагети и купа зелена салата. Направи му впечатление, че дежурната й чаша с бяло вино я нямаше. Имаше само три чаши с вода. Започнаха да се хранят.
— Как са спагетите? — попита го с надежда тя.
— Не е зле.
— Само толкова ли ще кажеш?
— Ами имаш голям напредък. Преди изобщо не можеше да готвиш, така че като за теб направо са идеални.
И тримата се разсмяха. Лили Роуз наблюдаваше с любов и двамата си родители, които за първи път не си крещяха и не се обиждаха. Беше изненадана, че не се карат, а вечерят като нормално семейство. Пожела си тази вечеря да не е последната и по-често да вижда баща си у дома. Той много й липсваше. Като всяко дете на разведени родители и тя тайно си мечтаеше някой ден те отново да се съберат…
— Тате, много ми липсваше, къде беше толкова време?
— Сега ще се виждате по-често — намеси се майка й и я погали по косата. — Когато баща ти има време, винаги може да идва вкъщи да играете или да ти помага с уроците.
— Да, ще идвам — каза Борис, докато наблюдаваше Кристин. Тя гледаше дъщеря им с такава любов!
— Къде беше, тате? Исках да ти звънна да те чуя, но мама каза, че те няма в София, че пътуваш. Къде ходи?
— Направих едно голямо пътешествие. То беше хем много трудно, хем много интересно. Посетих десет чудотворни места!
— Наистина ли? — изненада се Кристин.
— Какво значи чудотворни? — попита Лили Роуз.
— Ами ако отидеш на такова място и си пожелаеш нещо много силно, то ще се сбъдне. Може да се случи дори някакво чудо!
— Съществуват ли чудеса, тате?
— Да, фъстъче! Колкото и да не ми се вярваше, се убедих, че съществуват.
— Не съм вярвала, че точно от теб ще чуя подобни думи! Кои са тези места, за първи път чувам, че в България има такива места? — попита с интерес бившата му жена.
— Ходих в манастири при чудотворни икони, докоснах се до парченце от Христовия кръст, бях в една гробница, после в пещера.
— Искам и мен да ме заведеш в пещерата, тате, моля те!
— Ще те заведе. Може и тримата заедно да отидем, когато имаме време.
— За такива места винаги трябва да се намира време, иначе животът ти така се променя, че ще те принуди да отидеш. Така мисля сега, може и да греша. Но след изпитанията, които ми се случиха…
Борис замълча. Бяха приключили с вечерята. Кристин зареди миялната машината и предложи на Борис да го откарат с колата до „Люлин“.
На излизане от апартамента хиляди хубави спомени, свързани с това място, нахлуха в главата на Борис. Стана му мило. Сякаш беше забравил лошото, което беше преживял в този дом. Не си струваше да се измъчва с негативното, реши да се фокусира само върху положителните емоции. Каквото било, било, нямаше как да върне времето назад. Но можеше да се държи по-зряло и отговорно. В душата си вече беше простил на бившата си жена за всичко, което му беше причинила. Помисли си, че би било хубаво, ако и тя намереше сили да му прости.
По пътя към „Люлин“ в колата тримата разговаряха оживено, смееха се и си обещаха на другия ден да се видят отново.
— А ти звънни на хората с ресторанта, чу ли? — каза Кристин, когато Борис отвори вратата на колата, за да слезе.
— Мислиш ли, че трябва да го направя? — обърна се той й я погледна сериозно.
— Да, сега вече е късно и не удобно, но утре сутринта, това да ти е първата работа, чу ли?
— Да, добре. Ще премисля пак всичко тази вечер и най-вероятно ще приема.
— Няма какво да губиш. Хайде, чао, и до утре! И се обади да кажеш какво е станало.
— Чао, тате, лека нощ.
— Лека нощ.
Борис слезе от колата и се прибра. Майка му вече си беше легнала. Апартаментът беше потънал в тишина. Не че някога е бил огласян от весел смях и приятни разговори. Чувстваше се потиснат. Не искаше да живее повече на това място и трябваше да направи нещо, за да промени живота си. И имаше шанс да го направи. Трябваше да вземе решение за ресторанта.
А пък тази Кристин как го изненада! Тази вечер бяха като идеално семейство! И заслугата беше изцяло нейна…
Тя се беше променила. Нямаше я предишната нервност, избухливостта към него и към дъщеря им също си беше отишла. А и по-рано през деня му беше казала, че е осъзнала грешките си…