А, да. В болницата. Крейг започна да се отнася към мен с новопридобито уважение. Непрестанно говореше за великата ежегодна сбирка на „Ентроникс“ в Пебъл Бийч и колко жестоко си прекарал там миналата година, когато Дик Харди го поканил да се присъедини към знаменитостите. Предполагам, че бях леко разсеян заради новороденото си бебе, но ми отне известно време да се досетя, че Крейг си правеше устата да го поканя и тази година. Е, да, след като вече бях старшият президент на „Ентроникс“, горкият Крейг бе готов да ми се мазни.
Реших да проявя великодушие.
— Опитваме се да не каним прекалено много хора тази година, но съм сигурен, че можем да уредим нещо. Просто звънни на секретарката ми, Франи Барбър. Убеден съм, че ще можем да те включим сред гостите.
Трябва да си призная, че определено се изкефих.
Седяхме в стаята на Кейт и наблюдавахме възхитено как бебето Джозефин суче енергично. Накрая дъщеря ми заспа, а сестрата дойде и я постави в легълцето й.
Целунах жена си и казах:
— Женен съм за най-страхотната жена на света. Имам най-великото бебе и се чувствам като най-големия късметлия.
Едва не заплаках от радост.
— Ти май твърдеше, че човек сам си гради късмета — напомни ми Кейт.
— Мисля, че вече не го вярвам — отвърнах бавно. — Понякога късметът прави човека.
Итън седеше в ъгъла и четеше книга за великите военни провали. Това беше последната му мания. Очевидно забележката на Кърт за битката за Сталинград го бе накарала да се замисли.
— Чичо Джейсън — каза той, като вдигна очи от книгата, — знаеш ли, че Първата световна война започнала, защото един шофьор направил грешен завой?
— Итън — изсумтя майка му предупредително.
— Итън — каза и Крейг. — Възрастните говорят.
— Погрешен завой? — завъртях се към малкия.
— Точно така. Шофьорът на ерцхерцога на Австро-Унгарската империя случайно завил в улица, където не трябвало да отива. А там чакал някакъв тип с оръжие, който застрелял ерцхерцога и жена му. И това довело до избухването на войната.
— Не го знаех — признах. — Но това ме утешава, че не съм чак толкова лош шофьор.
Кейт и Сузи обсъждаха гувернантки. Кейт каза, че открила няколко подходящи ирландски кандидатки в сайта на „Айриш Еко“. Сузи твърдеше, че единствените добри гувернантки били филипинките. Поспориха известно време и, разбира се, Крейг се присъедини към спора. Не ми пукаше. Не спирах да мисля за предупреждението на Фестино как песничката за динозавъра Барни ще се набие в главата ми и как ще бъда принуден да гледам само анимация.
Но когато започнаха да спорят кое бе по-добро — гувернантка, която живее у дома или не, реших да се намеся.
— Не искам непознат човек да живее под покрива ни.
— Няма да е непозната, след като я опознаем — възрази Кейт.
— Още по-лошо.
— Не е зле да можеш да оставиш бебето на гувернантката, когато двамата с Кейт излизате — намеси се Крейг. — Това беше най-хубавото на Корасон. Можехме да оставяме Итън при нея винаги. Почти не го виждахме.
Двамата с Кейт се спогледахме.
— Страхотно — изсумтях.
Крейг не долови сарказма ми.
— Винаги когато заплачеше посред нощ — продължи той. — Корасон се втурваше да го преобуе или нещо подобно.
— Замразявах кърмата си във фризера — добави Сузи. — Корасон само топлеше шишетата в микровълновата. Но първо трябва да разбъркаш добре кърмата. Има само един вид добри помпи за кърма.
— Знам — кимна Кейт. — Прегледах всички бебешки сайтове.
— Може ли да не говорим за помпи? — попитах. — Искам да се върнем към живеещата в дома ми гувернантка.
— Защо? — попита Кейт. — Въпросът е решен.
— Да бе! Дори не се и опитвай.
Кейт видя на лицето ми да се изписва решителност.
— О, едва започвам — усмихна се тя хитро.
— Леле — ухилих се умилено. — Сега започваме война.