И другите предводители произнесоха кратки, но горди слова за усилията си да превърнат едва забележимите размирици в кръвопролитна революция, макар и да не гледаха на перспективата точно по този начин.
Под показното перчене обаче личеше безпокойството на овчарски кучета, които ненадейно са зърнали свят, в който овците отказват да се плашат.
Лорд Хонг ценеше и безпокойството им. Имаше намерение да се възползва докрай от него. Усмивката не слизаше от устните му. Накрая заяви:
— Достойни господа, въпреки най-похвалните мерки, взети от вас, положението остава тревожно. Получих сведения и че един от най-старшите магьосници на Анкх-Морпорк е пристигнал, за да подпомага бунтовниците тук, в Хунхун. В ход е изпълнението на заговор за всяване на хаос в идеално уредения поднебесен свят и за убийството на Императора, дано живее десет хиляди години. Естествено е да предположа, че чуждестранните дяволи стоят зад всичко това.
— Аз нищичко не знам! — отсече Лорд Танг.
— Скъпи ми Лорд Танг, дори не ми е минавало през ума.
— Исках да кажа…
— Вашата преданост към Императора изобщо не подлежи на съмнение — продължи Лорд Хонг с глас като нож, минаващ през топло масло. — Наистина вече е почти сигурно, че някой много високопоставен подпомага тези хора, но нищо не насочва подозренията към вас.
— Не би и могло да се случи!
— Разбира се.
Лордовете Танг и Максуини се поотместиха едва забележимо от Лорд Фанг, който пък поклати глава и изръмжа:
— Как допуснахме това? Вярно, понякога хора — заблудени окаяници — дръзваха да отидат отвъд Стената. Но да позволим на един от тях и да се завърне…
— Опасявам се, че тогавашният велик везир е бил човек на променливите настроения — подсказа Лорд Хонг. — Сметнал, че донесените сведения може да се окажат интересни.
— Сведения ли? — прихна Лорд фанг. — Онзи град — Ах-Мор-Пак, е долна мерзост! Свърталище на анархията! Както научаваме, там няма никакви благородници, заслужаващи това название, а обществото прилича на разровен с пръчка мравуняк! За всички ни ще е най-добре, достойни господа, ако махнем това петно от лика на света!
— Вашите убийствено точни забележки няма да бъдат пренебрегнати — увери го Лорд Хонг, а мислено се търкаляше по пода от смях. — За всеки случай ще заповядам още стражи да бъдат разположени около покоите на Императора. Както и да са започнали размириците, ще се погрижим да свършат дотук.
Наблюдаваше ги как го наблюдават. „Мислят си, че искам да властвам над Империята. Затова всички — с изключение на Лорд Фанг, който очевидно ще се окаже накрая съмишленик на бунтовниците — се мъчат да измислят как да обърнат всичко в своя изгода…“
Кимна им за последен път и се прибра.
Всеизвестно беше, че призраците и дяволите, обитаващи мрачната пустош отвъд Стената, нямат понятие от култура и дори не са чували за писменост. Затова притежаването на книга от онези земи — поначало несъществуващ предмет — се наказваше със смърт. И с конфискация.
Лорд Хонг бе събрал внушителна библиотека. Дори и карти.
И още нещо. Държеше една кутийка винаги заключена, там — в стаята с огледало в цял ръст…
Не сега. Ще има време и за това.
Анкх-Морпорк! И името звучеше богато.
Само още година! Страшната напаст на бунта ще даде в ръцете му власт, каквато не е сънувал дори най-обезумелият Император. А после ще е немислимо да не се построи флот, за да бъде стоварено възмездието върху чуждестранните дяволи. Благодаря ви, Лорд Хонг. Вашите убийствено точни забележки няма да бъдат пренебрегнати.
Сякаш имаше някакво значение кой седи на трона! Империята беше само дребна допълнителна премия, можеше да си я вземе и после, в крачка. Ах, да има Анкх-Морпорк с работливите му джуджета, с познанията на жителите му за разните машинарии Я ги виж Гръмовните кучета. Половината се пръскат на парчета с първия изстрел. А пък колко неточни бяха… Иначе по принцип бяха изработени правилно, но…
В пристъп на озарение Лорд Хонг бе погледнал на проблема с очите на хората от Анкх-Морпорк. Осъзна, че може би, все пак, най-вероятно е по-подходящо да възложи работата на селянин, който разбира от метали и взривни смеси, а не на чиновник, който си е взел изпита, изравяйки от сборниците най-чудесната поема за стоманата. Жителите на Анкх-Морпорк умееха да вършат нещата.
Как му се искаше да мине по Широкия булевард като собственик, да хапне от деликатесите на прочутия господин Диблър. Как мечтаеше за партия шах с Лорд Ветинари. Е, заради това би се наложило да му остави поне една ръка, за да мести фигурите.
Вече се тресеше от възбуда. Не после, а сега! Пръстите му посегнаха сами към тайното ключе на верижката под дрехите.