— Все пак благодаря. А що за организация споменахте?
— Чувал ли си за Червената армия?
— Не. Някой подвикна нещо, но…
— Легендата гласи, че мъж, известен само като Най-големият магьосник, повел първата Червена армия към немислима победа. Разбира се, случило се преди хиляди години. Но народът вярва, че той… тоест ти ще се върнеш и ще постигнеш същото отново. Следователно, необходимо е да има Червена армия, която да чака в готовност.
— Да де, само че човек може да си позагуби навиците за няколко хиляди години…
Носът й изведнъж едва не опря в неговия.
— Лично аз подозирам, че е станало огромно недоразумение — изсъска момичето. — Но щом тъй и тъй си тук, ще бъдеш Най-големият магьосник. Дори ако трябва да те боцкам с ножа на всяка крачка!
Другите двама се върнаха и тя за миг се преобрази от ръмжащ тигър в кротко гълъбче.
— Сега трябва да дойдете, за да се запознаете с Червената армия.
— Хм, не са ли малко вмирисани…
Ринсуинд млъкна, щом видя изражението на лицето й.
— Първата Червена армия несъмнено е измислица — започна Пеперудата на безупречния си морпоркски. — Но и от легендите можем да извлечем полза. Затова е най-добре да ги познаваш… Най-голям магьоснико. Когато императорът Едно Слънчево Огледало воювал срещу всички армии на света, Най-големият магьосник му се притекъл на помощ, дори самата земя се надигнала, за да се сражава за новата Империя. Имало и мълнии. Армията била сътворена от пръстта, но някак я одушевявали мълниите. Е, да, знае се, че светкавиците убиват лесно, но пък им липсва дисциплина. А земята несъмнено не може да се бие. Тъй че армията от пръст и мълнии очевидно е символ на някакво селско въстание. Все едно. Сега имаме нова армия, имаме си и име, което разпалва въображението. Имаме си и Най-големия магьосник. Не вярвам в легенди, но не възразявам, когато другите го правят.
По-младото момиче, което напразно се мъчеше да вникне в скороговорката на Пеперудата, подкани:
— Идвате веднага видите Червена армия.
— С масите напред! — съгласи се и момчето, прихващайки го под ръка.
— Ама той само така ли говори?
— Три Впрегнати Бивола учи усърдно — похвали съратника си момичето.
— Още по-голям успех на нашите водачи!
— По две кофи за грош, гъсто и миризливо! — насърчи го Ринсуинд.
— Всички да имат средства за производство!
— И баба ти на сапун!
Три Впрегнати Бивола грейна от щастие. Пеперудата отвори вратата и Ринсуинд за миг остана отвън с другите двама.
— Много полезни и практични лозунги — призна той, докато пристъпваше полека настрана. — Искам обаче да привлека вниманието ви към една всеизвестна мисъл на Най-големия магьосник Ринсуинд.
— Аз цялата ухо — учтиво промълви Цъфтящият Лотос.
— Ринсуинд често казва: „Хайде, чаооооооо…“
Сандалите му приплъзваха по гладките плочи, но вече бе набрал скорост, когато се вряза в портата. Разхвърчаха се бамбукови трески.
Навън попадна в уличен пазар. По-късно Ринсуинд си спомняше първо това за Хунхун — всяко местенце, дори временно освободеното от отминала каручка, се запълваше с хора, обикновено спорещи до прегракване за цената на патица, която крякаше с главата надолу в нечии ръце.
Кракът му мина с лекота през кафез от пръти, съдържащ няколко пиленца, но Ринсуинд продължи устремно напред, разпилявайки по пътя си хора и продукция. В Анкх-Морпорк подобни действия биха предизвикали неодобрителни забележки, придружени с бърза и груба намеса, но тук и без това всички си крещяха един на друг, затова възприемаха Ринсуинд само като мимолетна пречка.
Зад него хората запълваха пролуката на секундата. И да се разнасяха викове на преследвачи, те заглъхваха в гълчавата.
Спря чак когато зърна пренебрегната от тълпата нишичка между сергия за пойни птички и друга, където продаваха нещо от врящи казани. Единият му крак писукаше.
Ринсуинд дотроши кафеза с удари в калдъръма. Опияненото от свободата петле го клъвна по коляното и заподскача нанякъде.
Не се чуваше потеря. Само че дори батальон тролове с тенекиени чехли трудно би надделял над звуците в обичайния уличен пазар на Хунхун.
И Ринсуинд си пое дъх.
Пак беше господар на съдбата си. Отърва се от Червената армия. Вярно, попадна в столичния град, до който не искаше и да припарва. Значи беше въпрос на време да му се случи още някоя неприятност. Поне в момента се радваше на кратка почивка между премеждията.
Я гледай… Значи такъв бил Хунхун…
Май липсваха улици, поне както си ги представяше Ринсуинд. Криволици, продължаващи в други криволици, тесни и станали още по-непроходими от безброй сергии. По повечето се виждаха пилета в кафези, гъски в чували и странни гърчещи се твари в купи.