Най-задоволяващата естетическото чувство градина бе създадена още от Император Едно Слънчево Огледало. Състоеше се само от дребен чакъл и камъни, но изкусно подредени и пригладени с гребло, сякаш сътворени от планински поток с дарба на художник. Тук човекът, обединил Империята и построил Великата стена, бе идвал да освежава душата си и да посръбва вино от черепа на някой враг или на градинар, който прекалено непохватно си е служил с греблото.
В момента обаче тук се намираше Две Малки Хитрости, отговорник по протокола, който се отбиваше в градината да успокои нервите си.
Честичко си повтаряше, че всичко е заради числото две в името му. Носеше лош късмет. Все пак признаваше поне на себе си, че никак не си улесни живота и като стана отговорник по протокола.
А доскоро идеята му изглеждаше превъзходна. Бе се издигал плавно по стълбицата на обществената служба, като упражняваше усърдно уменията, жизнено важни за доброто управление (а именно — калиграфия, оригами, икебана и Петте възхитителни поетични форми). Изпълняваше най-съвестно задълженията си и само смътно отбелязваше обстоятелството, че напоследък високопоставените служители като че намаляваха. И един ден цяла тълпа старши мандарини (повечето по-висшестоящи от него, спомни си той после) нахълтаха при него и го поздравиха като новия отговорник по протокола.
Това се случи преди три месеца.
И най-срамното прозрение, до което стигна оттогава, беше увереността му, че Императорът всъщност не е Господар на небето и Източник на всички блага, а зъл безумец, чиято смърт се бави прекалено.
Ужасяващи помисли. Все едно да намразиш майчинството и суровата риба или пък да възразяваш срещу слънчевата светлина. Не че се опълчваше срещу Златните правила. Има смисъл да отрежеш ръцете до китките на оногова, който е склонен да краде. Така не му позволяваш отново да петни душата си с престъпления. И нежелаещият да плати данъците си селянин трябва да бъде екзекутиран, иначе ще се отдаде на мързел и безредици.
Но той смяташе, че не е редно и да се смееш щастливо, докато заповядваш всичко това. Нямаше нищо приятно в тази необходимост, просто беше работа за вършене.
Някъде отдалеч до ушите му стигнаха писъци. Императорът пак се развличаше с партия шах. Предпочиташе да играе с живи фигури.
И знанието тежеше в душата на Две Малки Хитрости. Беше му известно, че е имало и по-добри времена. Не беше задължително Императорите да са жестоки клоуни, да се навърташ край които не е по-безопасно, отколкото да вървиш по брега на пълна с крокодили река. И невинаги бе имало междуособици след смъртта на Императора. Някога предводителите на родове не са управлявали страната. А хората са имали и права освен задължения.
Ако съдбата се настроеше благосклонно, Императорът щеше да умре скоро. Несъмнено за него вече подготвяха специален ад. Предстоеше обичайната битка, после възцаряването на нов Император. С мъничко късмет Две Малки Хитрости щеше да бъде обезглавен, както се случваше почти винаги с хората, издигнали се по времето на предишния владетел. Нищо особено, разбира се. Напоследък всеки можеше да се прости с главата си, защото е прекъснал размишленията на Императора или е застанал не където трябва.
В този миг Две Малки Хитрости чу призраци.
Стори му се, че са под краката му.
Говореха на странен език.
„Къде сме, по дяволите?“
„Някъде под двореца, убеден съм. Гледайте за някой капак в тавана.“
„Кво?“
„Писна ми да бутам тая проклета количка!“
„Да знаете, след тая гнусотия цял ден ще си кисна краката в гореща вода!“
„А бе, ти на туй ли му викаш нахлуване в град? Тъй ли се прави, а? До кръста във вода? Хич не сме влизали тъй в ши… ъ-ъ, да де, окаян град, като бях с Брус Номада! В тия… ъ-ъ… нещастни майколюбски градове нахълтваш с хилядна конница, от мен да го знаеш!“
„Да, ама в тия тръби няма място и за един кон!“
Звуците отекваха някак кухо. Озадаченият Две Малки Хитрости ги следваше, газейки разсеяно в чакъла, което веднага би му навлякло заповед за изтръгване на езика от първия тукашен любител на душевния покой.
„Извинете, но не може ли да побързаме? Бих искал да сме по-далеч оттук, когато казанът гръмне. Нямах време да проверя колко дълго горят фитилите.“
„Даскале, нещо май не разбрах за тоя казан…“
„Просто се надявам взривът на толкова фойерверки, затворени в казана, да пробие дупка в стената.“
„Ей туй е приказка! Ама що не сме там, а? Що се свираме в тая тръба?“