— А ти що не ни каза навреме, а?
— Вие ги повалихте до последния!
— Тъй, тъй, туй да се чува!
— И сте някакви си евнуси!
Изчегърта метал. Чиновникът побърза да затвори очи. Остриетата го докосваха поне на пет места.
— Пак тая гадна думичка… — промърмори Коен Варварина.
— Е, поне… сте облечени… като евнуси…
Господин Сейвлой отстъпи полека и се засмя нервно.
— Вижте какво — заговори припряно, — твърде възрастни сте, за да се предрешите като стражи, а на чиновници изобщо не приличате, затова тази маскировка ми се стори особено подхо…
— Евнуси, значи?! — изрева Тръкъл. — Туй ли са си мислели хората, като са ме зяпали?
— Чуй ме, моля те. В Забранения град е чест да си евнух. Мнозина от тях заемат висши постове в…
— Даскале, аз пък ще те пратя на един много висок пост в небето!
Коен изби меча от ръката на Тръкъл.
— Я стига с тия щуротии. Не ми харесва, ама тъй си е с маскировката. Що се палиш толкоз? Всички знаем, че веднъж отхапа главата на мечок!
— Да де, ама… Глей сега, ония младите дами затуй са ми се хилели…
— Ясно. Ако щеш, после ги намери и ги накарай да се смеят до забрава — предложи Коен. — Даскале, да беше ни подшушнал!
— Извинявайте.
Господин Сейвлой огледа сериозно порутената тренировъчна зала.
— Колко ли е часът?
— А, за времето ли питате? — избълбука Шест Благоприятни Ветрове, стараейки се да не диша прекалено бурно. — Знаете ли, имаме едно изумително устройство, което показва времето, дори ако слънцето е зад…
— Да, часовник — прекъсна го бившият учител. — Имаме си ги в Анкх-Морпорк. Само че демоните се изпаряват от преумора и вече ги правят с… Хм, интересно. Такава дума липсва в езика ви. Ъ-ъ… Обработен метал за практически нужди? Назъбени колела?
Бирникът като че се уплаши.
— Колела със зъби ли?
— А как наричате нещата, с които мелите зърното?
— Селяни.
— Ох… А те с какво го правят?
— Нито знам, нито ме интересува. С това се занимават само селяните.
— Изчерпателен отговор — тъжно кимна господин Сейвлой.
— А бе, кво се чудите? Има време, докато се развидели — намеси се Тръкъл. — Що не изколим всички, както си нанкат по леглата?
— Не, не! Колко пъти да ви повтарям, че ще го направим както се полага?
— Бих могъл да ви покажа къде е съкровищницата — услужливо предложи Шест Благоприятни Ветрове.
— Не е добра идея да дадеш на маймуна ключа за банановата плантация — възрази бившият учител. — Не се ли сещате за друго занимание, с което да ги поразсеем още около час?
В тъмницата един човек говореше за управлението на държавата, и то много разгорещено.
— Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!
— Значи се сражаваме заради селяните — поправи се Пеперудата от безопасно разстояние.
Гневът придаваше на Ринсуинд вида на прегрят парен котел.
— О, сега ли ти хрумна? А познаваш ли ги?
— Ами… виждала съм селяни.
— Великолепно! И какво искаш да постигнеш от тяхно име?
— По-добър живот за народа — заяви момичето със студена неотстъпчивост.
— И си въобразяваш, че ще го постигнеш с някакъв си бунт и малко бесене? Аз пък съм от Анкх-Морпорк! Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата! Винаги така става!
Всички му се усмихваха любезно, смутени от неспособността си да го разберат.
— А бе, хора — Ринсуинд си потри челото, — я да ви питам нещо за всички онези Мъже с водните биволи по полето. Ако революцията ви успее, животът им ще се промени към по-добро, така ли?
— Разбира се. Вече няма да са жертви на жестоките и безсмислени прищевки на управниците от Забранения град.
— Леле, колко ме зарадва! Значи сами ще се управляват, а?
— Несъмнено — намеси се Цъфтящият Лотос.
— Чрез Народния комитет — не пропусна да уточни Пеперудата.
Ринсуинд притисна длани към слепоочията си.
— Да му се не види! Защо ли от време на време ме спохождат пророческите дарби, та познах какво ще изтърсиш? — Загледаха го още по-почтително. — И друго прозрение ме осени — в комитета няма да има много представители на хората с биволите, нали? Дори едно вътрешно гласче ми нашепва — веднага ме поправете, ако греша! — че Народният комитет в почти пълния си състав в момента стои пред мен.
— Прав си, но така ще бъде само в началото — възрази Пеперудата. — Селяните са неграмотни.
— Да бе, сигурно и не знаят как да си вършат правилно селската работа — кисело изръмжа Ринсуинд. — Имат опит само от последните три-четири хилядолетия. Не стига!
— Ние наистина сме убедени, че могат да бъдат извършени редица подобрения — с непоклатимо спокойствие се съгласи Пеперудата. — Особено ако работим задружно.