Необходимо е доста особено съзнание, за да стои войникът на пост нощем в празна зала. Един Широк Поток имаше точно подходящата нагласа, рееща се в иначе празното пространство на черепа му.
Съвсем уверено му дадоха такова име при раждането, защото личеше колко неудържим ще бъде. Всички очакваха да стане борец цимо, но момчето се провали на тестовете за интелигентност — не се опита дори да захапе чина, където го настаниха.
Немислимо беше да скучае. Липсваше му минимумът въображение.
Подремваше доволен, дочуваше в просъница лекото поскръцване на подовете, сякаш наоколо предпазливо пристъпяше мишле.
Вдигнаха забралото на шлема му и един глас попита:
— И ти ли предпочиташ да умреш за Императора?
Втори глас подсказа:
— Питаме те съвсем сериозно.
Един Широк Поток примига и сведе поглед. Странно видение в количка бе насочило широк меч към единственото уязвимо място на тялото му — където долната броня не се препокриваше с горната.
— Налага се да добавя — обади се трети глас, — че последните двадесет и девет души, които отговориха неправилно, вече са мъртви.
Намеси се и четвърти:
— И да не ни помислиш за евнуси!
Стражът изръмжа от усилието да мисли.
— Искам да живея.
Мъж с диаманти вместо зъби веднага го потупа дружески по рамото.
— Разумно момче. Я се присъедини към нашата Орда! Ще имаме полза от човек като теб. Може да ни послужиш за таран при обсада на крепост.
— Вие кой сте?
— Чингис Коен — представи го господин Сейвлой. — Извършил е велики дела. Убивал е дракони. Опустошавал е градове.
Един Широк Поток тръгна след човека с диаманти в устата, защото от бебе го бяха възпитавали да се подчинява.
— И все пак има десетки хиляди войници, които биха предпочели да умрат, вместо да изменят на Императора — прошепна Шест Благоприятни Ветрове.
— Дано да е тъй.
— И някои от тях са на стража около Забранения град. Изплъзнахме им се засега, но не са изчезнали изведнъж. Все някога ще трябва да решим какво да правим с тях.
— Чудничко! — потри ръце Коен.
— Напротив — лошо! — възрази господин Сейвлой. — Онова с нинджите беше само за ободряване, но за какво ни е голяма битка на открито? Ще стане касапница.
Коен застана пред най-близката стена с прелестна рисунка на папагали и измъкна ножа си.
— Скапана хартия. И стените са направени от нея. — Надникна през дупката. Последва пронизителен писък. — Опа… Извинявам се, госпожо. Проверяваме здравината на стените.
Показа се ухилен.
— Не можете да минавате през стените! — възкликна бирникът.
— Че защо?
— Ами… те са стени! Какво ще стане, ако всеки започне да минава през тях? Според вас за какво служат вратите?
— За да влизат през тях другите хора — мъдро отсъди Коен. — Накъде е тронната зала?
— Кво?
Ринсуинд се вмъкна в тясната пролука между стената и статуя на весело куче с оплезен език.
— Сега какво? — попита Пеперудата.
— Колко голяма е Червената армия?
— Наброяваме много хиляди — отвърна тя наежено.
— В Хунхун ли?
— О, не само тук. Имаме организации във всеки град.
— Откъде знаеш? Срещала ли си се с твоите пламенни съратници?
— Би било опасно. Само Две Огнени Билки знае как да се свърже с тях…
— Представи си само! А искаш ли да чуеш аз какво си мисля? Някой желае да има революция. А вие сте толкова дяволски почтителни и любезни да му свършите работата! Като се появят бунтовници, всичко можеш да постигнеш…
— Не ти вярвам…
— А въстаниците в другите градове вършат велики подвизи, нали?
— Непрекъснато слушаме за тях!
— От вашето приятелче Билките, а?
— Да… — намръщи се Пеперудата.
— Май си поразмърда мозъчето най-сетне, така ли? — осведоми се Ринсуинд. — Сивите клетки ги бива поне за простички сметки, а? Добре. Е, убедих ли те?
— Ами… не знам.
— Сега да се връщаме.
— Не. Трябва да проверя дали в подозренията ти е скрита истина.
— Умираш си да разбереш, значи? Леле, как ме вбесявате всички… Я погледни това!
Ринсуинд тръгна към края на коридора. От двете страни на широката двойна врата имаше нефритови дракони.
Той отвори рязко.
Стаята беше с нисък таван, но много широка. В средата имаше легло под балдахин, фигурата се губеше в огромната постеля, но се отличаваше с неподвижността, подсказваща най-непробудния сън.
— Убеди ли се? Вече са го убили!
Десетина войници се кокореха изумено срещу него.
Ринсуинд се взря в най-близкия, който държеше меч. По острието се стече капка кръв и с леко забавяне — може би за драматичен ефект — падна на пода.