— А може и да не си познал — възрази Коен. — Даскале, просвети човека.
— А вие виждал ли сте… предишния владетел?
— Не, разбира се. Само най-висшите…
Чиновникът млъкна внезапно.
— Доколкото разбирам, схванахте същността на положението — похвали го господин Сейвлой. — Бързо се ориентирате. Както подобава на Висшия имперски бирник.
— Но така не може да стане, защото…
Гласът на Шест Благоприятни Ветрове пак пресекна. Думите на образования варварин проникнаха в мозъка му.
— Висшият имперски бирник ли? За мен ли говорите? И ще имам онази черна шапка с червеното рубиново копче?
— Именно.
— Ако щеш, боцни си и някое перце в нея — снизходително разреши Коен.
Усмивката на новия висш сановник още малко и би разцепила лицето.
— Та по въпроса за новото данъчно облагане — започна скорострелно, — винаги съм смятал, че чистият въздух е прекалено общодостъпен, и то на цена доста под производствената…
— Ще изслушаме внимателно идеите ви — увери го господин Сейвлой. — Но в момента ви моля първо да ни уредите някаква закуска.
— О, сетих се — намеси се новият владетел. — Я повикай всички ония скапаняци, дето си мислят, че знаят как изглежда Императорът.
Преследвачът беше все по-близо.@
Ринсуинд свърна диво зад поредния ъгъл и се закова на място. Там го чакаха трима стражи. Тези нямаха вид на мъртъвци и държаха дълги мечове.
Някой се блъсна в гърба му, просна го на пода и скочи напред.
Чуха се няколко удара, някой изпъшка, последва странно дрънчене.
На пода се въртеше шлем.
Пеперудата го издърпа да стане.
— Цял ден ли ще се излежаваш така? Хайде, зад нас има още!
Ринсуинд огледа за миг нападалите стражи и тръгна с нея.
— Колко останаха?
— Седмина. Но двама накуцват, а единият диша на пресекулки. Побързай, де!
— Ти ли ги преби?!
— Защо си хабиш дъха за приказки?
— За пръв път виждам човек, който да не изостане от мен, като побягна!
Още един страж ги причакваше зад ъгъла.
Пеперудата дори не забави крачка. Завъртя се на едната си пета и ритна мъжа с такава сила по ухото, че той направи задно салто и падна на главата си.
Тя спря да прибере разпилените кичури от строгата си прическа.
— Май трябва да се разделим — промълви замислено.
— О, не! — възкликна Ринсуинд. — Нали… трябва да те защитавам?
— Ще се върна при другите. Ти подмами стражите нанякъде…
— Ама вие всичките ли умеете да се биете така?
— Разбира се! — сопна му се Пеперудата. — Нали ти казах, че се бихме и със стражите, които ни плениха? Ако с теб тръгнем в различни посоки, все някой от нас ще се измъкне. Проклети убийци! Искали са да обвинят нас за гнусното си злодеяние!
— Аз какво се опитвах да ти втълпя досега? И нали уж искаше Императорът да е мъртъв!
— Да, но ние сме бунтовници, а те — дворцова стража.
— Ъ-ъ, разликата не е много…
— Няма време. Ако не се видим на този свят, ще се срещнем в небесата.
— Ох…
В дъното на коридора се появиха стражи. Напредваха предпазливо, както подобаваше на хора, срещнали преди малко Пеперудата.
— Ей там!
— Тя ли е?
— Не, той.
— Дръжте го!
Ринсуинд отново набра скорост.
Лорд Хонг сгъваше прилежно лист хартия.
И в това беше експерт, защото отдаваше цялото си внимание на всичко, което вършеше. Имаше съзнание като добре наточен нож, може би дори зловещо извит и с назъбено острие.
Вратата се плъзна встрани. Зачервен от тичане страж се просна по лице на пода.
— О, Лорд Хонг, най…
— Ясно, ясно — отвърна предводителят разсеяно, защото се бореше с много труден ръб. — Какво сте направили не по най-добрия начин този път?
— Господарю?
— Питам те какво сте сплескали.
— Ъ-ъ… Убихме Императора съгласно заповедта…
— Чия заповед?
— Господарю! Нали вие ни заповядахте!
— Нима?
Лорд Хонг сгъна хартията още веднъж. Стражът за миг стисна клепачи. Споходи го видение за много краткото му бъдеще, завършващо с копие над главната порта. Насили се да продължи:
— Но… никъде не можем да открием затворниците! Двама доближиха покоите. Подгонихме ги. От другите няма дори следа.
— Никакви лозунги? Плакати? Значи нямаме и виновници?
— Нямаме, господарю.
— Разбирам. Остани тук.
Ръцете на Лорд Хонг продължиха заниманието си, макар очите му да се втренчиха в другия човек в стаята.
— Е, Две Огнени Билки, искаш ли да ми кажеш нещо? — попита доброжелателно.
Водачът на революционерите само сгуши глава в раменете си.
— Червената армия се оказа скъпо начинание — продължи Лорд Хонг. — Само като си помисля за печатните разходи… И не би могъл да твърдиш, че не ти помагах. Отключихме, убихме стражите, дадохме на твоите окаяници мечове и карта, нали? Но щом са изчезнали безследно, трудно ще ми бъде да твърдя, че те са убили Императора, дано остане труп още десет хиляди години! Хората ще започнат да задават най-различни неудобни въпроси. Не ми е по силите да избия всички досадници. И както научих, в сградата са проникнали някакви варвари.