Ръцете на Ринсуинд също не искаха да живеят — и то за кратко — в интересни времена. Пресегнаха се и смъкнаха блуза и панталон от въжето.
Вратата към двора се пръсна на парчета. Нахлуха стражи.
Ринсуинд се шмугна под тясна арка и отпраши към близката градина.
Тук имаше малка пагода, плачещи върби над езерце, от декоративното мостче хубавичка дама хранеше водните птици.
А един мъж рисуваше по голяма чиния.
Коен потри ръце.
— Аха! Никой ли? Ясно, разбрахме се.
— Ъ-хъм…
Дребен мъж пред тълпата много старателно притискаше ръцете си към корема, едва посмя да промълви:
— Извинете, но… какво би станало в съвсем хипотетичния случай, ако извикаме стражите и ви заклеймим като узурпатори?
— Ще ви изколим, преди първият войник да влезе тук — разсъдливо обясни Коен. — Други въпроси има ли? — попита той ахналото множество.
— Ъ-ъ… Императорът… тоест предишният Император имаше едни специално обучени стражи…
Нещо издрънча. Малък предмет с няколко остриета се търколи по стъпалата и се завъртя на пода
Беше шурикен.
— Вече си побъбрихме с тях — съобщи Уили Момъка.
— Чудесно — одобри дребосъкът. — Тогава всичко е наред. Десет хиляди години живот на Императора!
Останалите подхванаха вика, макар и колебливо.
— Как се казвате, младежо? — намеси се господин Сейвлой.
— Четири Големи Рога, господарю.
— Добре, добре, виждам вече, че ще напреднете. Какъв пост заемате?
— Старши помощник на Лорд-камерхера.
— А кой от вас е Лорд-камерхерът?
Четири Големи Рога посочи онзи, който бе предпочел да умре.
— Ето, всичко си идва на мястото — зарадва се господин Сейвлой. — Трябва да знаете, господин Лорд-камерхер, че издигането на схватливите хора става винаги навреме. А сега Императорът ще закуси.
— Какво ще желае да вкуси негово величество? — тутакси се осведоми новият сановник, насилвайки се да изглежда бодър и приспособим.
— Ами не е капризен. В момента ще го задоволят големи парчета месо и много бира. — Господин Сейвлой пусна тънката усмивчица, която си позволяваше, ако никой освен него не разбираше шегичката. — Той предпочита прости храни като наденичките — правят се от разнообразни животински органи, смлени и натъпкани в черво. Ахаха! Но ако се стремите да е доволен, старайте се да има изобилие от големи сочни мръвки. Прав ли съм, повелителю?
Коен плъзгаше съсредоточения си поглед по лицата на придворните. Когато деветдесет години си оцелявал при нападения на мъже, жени, тролове, джуджета, великани, зелени твари с множество крака, веднъж дори и на гигантски рак, много можеш да научиш, като разгадаваш скритото в мъничките потрепвания на лицевите мускули.
— Ъ? А, да бе. Правилно. Големи мръвки искам! Ей, бирнико… Тия кво правят по цял ден?
— А вие какво бихте искали да правят?
— Засега да ми се разкарат от главата.
Придворните побързаха да напуснат залата.
След минаването на шумната потеря художникът Три Яки Жабока се надигна, извади четката от едната си ноздра, смъкна триножника от клоните на близкото дърво и се постара да си внуши безметежни мисли.
Градината вече не беше каквато я виждаше допреди малко.
Плачещата върба му се струваше още по-изкривена. Пагодата липсваше. Гълъбите бяха отлетели. В мостчето се забелязваха пукнатини. А неговият модел — наложницата Нефритово Ветрило, избяга с писъци, щом успя да се измъкне от декоративното езерце.
И отгоре на всичко някой му беше откраднал сламената шапка!
Три Яки Жабока нагласи раздърпаните остатъци от дрехите си и си наложи спокойствие.
Чинията с вече готовата скица по нея беше стрита на прах. Естествено.
Извади друга от оставения настрани голям чувал и посегна към палитрата си.
Огромна стъпка по средата…
Приплака му се. Толкова изострено усещаше бъдещата рисунка. Знаеше, че хората ще й се възхищават в идните столетия. Ами съсипаните, грижливо търсени съчетания на цветовете?
Събра волята си в юмрук. Значи му бе останало само синьото. Ще видят те!…
Положи огромно усилие да не вижда опустошението, взираше се само в картината, създадена от въображението му.
— Така… Нефритово Ветрило тича по мостчето пред мъж, който размахва трескаво ръцете си и вика: „Махни ми се от пътя!“ Следват го мъж с тояга, трима стражи с мечове, петима работници от пералнята и един състезател по борба цимо.
Разбира се, налагаше се да стилизира сцената и да й придаде дълбок символичен смисъл.