— Е, какво сте постигнали в живота си, господа? Само не започвайте пак за откраднатите съкровища и погубените демони. Направили ли сте нещо истинско?
Тръкъл смирено вдигна ръка.
— Ами аз веднъж утрепах и четиримата…
— Да, да, да! — изкряска нетърпеливо господин Сейвлой. — Убили сте тогова, обрали сте оногова! Всичко това е… пълнеж! Тапет на стената! Нищо не се е променило! И никого не интересува! В Анкх-Морпорк съм преподавал на хлапета, които ви смятат за митологични фигури. Ето какво сте постигнали. Те дори не вярват, че сте живели в истинския свят. Според тях някой ви е измислил. Вие сте предания, господа. И когато все някога умрете, никой няма да научи, защото повечето хора са уверени, че отдавна сте мъртъвци. — Поспря да си поеме дъх и продължи по-бавно. — Тук можехте да сте истински, а не само да си играете с живота си. Бихте могли да върнете тази древна и малко прогнила Империя в света, където й е мястото. Поне… — Гласът му секна за миг. — На това се надявах. Искрено си мислех, че ще постигнем нещо…
Млъкна и седна на подиума до трона.
Ордата си гледаше краката или колелата.
— Позволете отново да ви обезпокоя — изрече плахо Шест Благоприятни Ветрове. — Всички предводители на родове ще бъдат срещу вас. Обикновено се бият помежду си, но срещу вас ще се обединят веднага.
— И кво, предпочитат някакъв си отровител Хонг пред мен? — недоверчиво попита Коен. — Ама той е гадно копеле!
— Е, да… но го познават. И те са същите.
— Колко войници имат?
— Мисля, че… около шестстотин или седемстотин хиляди.
— Да ме прощавате, ама ми е време да си поприказвам с Ордата.
Старците се скупчиха. Дрезгавият шепот се нарушаваше само от по някое „Кво?“. По някое време Коен се озърна.
— Море от кръв, тъй ли беше?
— Ъ-ъ, да.
Поспориха още малко и този път се озърна Тръкъл.
— Или цяла планина от черепи, а?
— Точно това казах.
Бирникът погледна неспокойно Ринсуинд и господин Сейвлой, които едновременно вдигнаха рамене.
Шепот, шепот, „Кво?“…
— Ей, извинявай…
— Слушам ви.
— И колко голямка ще да е тая планина? Черепите не се трупат добре, щото се търкалят настрани.
— Не знам! От много черепи!
— Само питам.
След малко Ордата изглежда стигна до единодушно решение. Обърнаха се с лице към залата.
— Ще се бием! — оповести Коен.
— Да ни бяхте казали по-раничко за кръвта и черепите! — обвинително изрече Тръкъл.
— Ще видите вие мъртви ли сме! — изкикоти се Хамиш.
Господин Сейвлой поклати глава.
— Май не сте чули добре. Съотношението на силите е сто хиляди към едно във ваша вреда!
— Ей тъй само хората ще си набият в тъпите тикви, че още сме живички! — ухили се Калеб.
— Ако се сражавате със стотици хиляди воини, ще умрете. — За своя огромна изненада бившият учител се чу да добавя: — Вероятно…
Старците от Ордата се подсмиваха.
— Многото врагове не ни плашат — обясни Тръкъл.
— Тъй повече ни харесва — добави Калеб.
— Даскале — поучително подхвана Коен, — хиляди към едно не е по-зле от десет към едно. Чуй сега защо. — Започна да свива пръсти. — Първо, войскарчето, дето се бие за пари, а не за живота си, хич не иска да си рискува кожата. Що да не побутне напред другарчетата си, а? Та значи през цялото време ще се бутат и дърпат. Второ, няма как да стигат до нас мнозина наведнъж…
Той се взря сумрачно в ръката си.
— Трето — подсказа господин Сейвлой, замаян от логиката му.
— Вярно, бе. Трето, почти с всеки удар ще повалят някого от своите, доста работа ще ни спестят.
— Добре, отначало ще имате преимущество — съгласи се неохотно господин Сейвлой. — Но дори да убиете двеста-триста от тях, ще се уморите, а другите ще ви нападат със свежи сили.
— И те ще се уморят — възрази весело Коен.
— Защо?
— Много трупове ще трябва да катерят, за да ни докопат.
— Ей на туй му викам аз логика — доволен завърши Тръкъл.
Коен тупна потресения бивш учител по рамото.
— Нямай си грижи! Турихме ръка на Империята по твоему, сега ще я задържим по нашему. Ти ни показа що е то цивилизация, ние пък ще ти покажем що е то варварство. — Направи няколко крачки и се извъртя на пети, очите му блеснаха зло. — Варварство ли? Ха! Като трепем хората, гледаме ги отблизо, а на оня свят ще се черпим, никакви сръдни. Аз не съм чувал за варварин, дето реже хората на парченца в подземия, измъчва жените, та да станат по-хубавки, или пък сипва мръсотии в кльопачката. Ако туй ви е цивилизацията, да си я заврете, където слънцето не свети!
Вратата пак се отвори. Ордата се обърна натам със скърцащи стави и насочени оръжия.