Новодошлите бяха по-високи и по-богато облечени от селяните. Личеше, че са свикнали никой да не им застава на пътя. Пред тях обаче пристъпяше треперещ селянин с червен флаг. Побутваха го с меч.
— Що пък червено? — прошепна Коен.
— Означава, че искат да преговарят — обясни Шест Благоприятни Ветрове.
— Като белия флаг при нас — подсказа господин Сейвлой.
— И него не го знам за кво служи.
— Щом го видиш, не бива да нападаш, докато не са готови.
Двама от предводителите застанаха в средата на залата. Коен и господин Сейвлой тръгнаха към тях.
— И ти идваш! — Варваринът хвана навреме за яката Ринсуинд, който се канеше да се покрие. — Като те притиснат в ъгъла, много те бива да приказваш.
Лорд Хонг ги удостои с погледа на човек, чието потекло го издига над останалия свят.
— Аз съм Великият везир на Императора. Заповядвам ви веднага да напуснете тази сграда и да се предадете на правосъдието.
Господин Сейвлой се обърна към Коен само за да чуе:
— Няма да стане.
— Хм, как точно да се изразя? „Чингис Коен, вожд на Сребърната орда, поднася почитанията си на Лорд Хонг, но…“
— Кажи му да скочи от някоя висока скала.
— Лорд Хонг, май не е нужно да превеждам. Струва ми се, че доловихте общото настроение.
— А къде са ви останалите варвари? — позасмя се предводителят.
На Ринсуинд ужасно му се искаше да избяга. Но колкото и да звучеше налудничаво, май наистина беше в относителна безопасност до Коен. Иначе рано или късно щеше да се озове в гибелна близост до Лорд Хонг.
Който обаче вярваше, че някъде наоколо има и други варвари…
— Повече няма да повтарям — изрече заповеднически Великият везир. — Ако веднага излезете от Забранения град, поне смъртта ви ще бъде лека и бърза. После вашите глави и други части от телата ви ще бъдат разнесени по градовете на Империята, за да научат хората как сте били наказани за ужасното си злодеяние.
— Злодеяние ли? — невинно повтори господин Сейвлой.
— Убихте Императора.
— Никакъв Император не сме убивали — възрази Коен. — Не че имаме нещо против, ама тоя път не бяхме ние.
— Убит е в постелята си само преди час.
— Не от нас — натърти търпеливо бившият учител.
— А от теб! — изригна Ринсуинд. — Но нали уж не е прието да се прави така, затова искаше да натопиш Червената армия!
Лорд Хонг сякаш го видя едва сега и никак не му се зарадва.
— При настоящите обстоятелства едва ли някой ще повярва на тези клевети.
— Е, кво ще правим? — намеси се Коен. — Тупаници по улиците? Превземане на къща по къща? Голямо меле?
— В единствено истинския свят на Империята — пренебрежително го осведоми друг от предводителите — ние водим битки. Не се унижаваме до жалките схватки на варварите. Армиите ни ще се срещнат на полето пред града.
— Ясно. Пак тая пуста цивилизация… Кога?
— Утре на разсъмване!
— Добре, тъкмо ще ни се отвори апетит на закуска. Още нещо искате ли?
— А колко войници наброява армията ти, варварино?
— Ако ти кажа, няма да ми повярваш — съвсем правдиво отбеляза Коен. — Стъпквали сме в калта цели държави. Изтрихме огромни древни градове от картата на света. Където мине моята армия, трева не никне.
— Вярно е — уверено потвърди господин Сейвлой.
— Никога не сме чували за теб! — презрително се засмя предводителят.
— Ъхъ. Няма от кого. Светна ли ти колко ни бива?
— Всъщност армията му има още една отличителна особеност — прозвуча друг глас.
Всички се обърнаха към Ринсуинд, който също изглеждаше учуден, че се е обадил. Но влакът на мисълта му вече бе пристигнал на гарата…
— Слушаме те.
— Може би сте изненадани, че виждате тук само пълководците — продължи той бавно. — Разбирате ли, войниците са… невидими. Ъ-ъ… Призраци. Всеизвестно е, нали? — На Коен му увисна ченето. — Всъщност са призраци-кръвопийци — уточни Ринсуинд. — В края на краищата тук никой не се съмнява, че отвъд Стената друго няма, прав ли съм?
Лорд Хонг прихна. Останалите предводители на родове обаче впиха в досадника погледи на хора, които сериозно подозират, че и онези отвъд Стената са си от плът и кръв, но разчитат милионите им поданици да не разкрият истината.
— Това е нелепо! Та самите вие изобщо не сте невидими призраци-кръвопийци!
Коен си отвори устата по-широко, за да заблещукат диамантите.
— Позна. Ние сме от видимите.
— Жалък опит за заблуда! — надменно промълви Лорд Хонг. — Все едно е дали сте призраци — ще ви смажем!
— Мина по-добре, отколкото се надявах — отдъхна си господин Сейвлой, когато предводителите се изнизаха тържествено от тронната зала. — Господин Ринсуинд, вие да не използвахте похвати от психологическата война?