— ДА. КАКТО ИЗГЛЕЖДА, ЩЕ БЪДЕ ИЗВЪНРЕДНО… КРАТКА.
— И кой ще победи?
— ЯСНО ТИ Е, ЧЕ НЕ БИХ ТИ КАЗАЛ, ДОРИ ДА ЗНАЕХ.
— Дори да знаеше ли?! От теб не се ли очаква да знаеш всичко?
Смърт протегна показалец напред. Някаква твар отпърха в нощта. На Ринсуинд му се стори, че беше крилато насекомо със странни шарки по крилцата.
— В ТАКАВА НОЩ ЕДИНСТВЕНОТО НЕСЪМНЕНО НЕЩО Е НЕСИГУРНОСТТА. ЗНАМ, ЧЕ ЗВУЧИ БАНАЛНО, НО СИ ОСТАВА ВЯРНО.
Откъм хоризонта долетя тътен.
— Ами… аз ще си тръгвам — смънка Ринсуинд.
— ЗАЩО? ТУК СИ СРЕД СВОИ.
— Чудновато човече — отбеляза Войната след малко.
— С НЕГО И НЕИЗВЕСТНОСТТА Е АБСОЛЮТНО НЕОПРЕДЕЛЕНА. НО И В ТОВА НЕ СЪМ УВЕРЕН.
Ридкъли се бе борил дълго със себе си и бе надвил.
— Ще го приберем — съобщи той решението си. — Минаха четири дни. Тъкмо ще им върнем тази проклетия с отвора в средата. Тръпки ме побиват от нея.
Старшите магьосници се спогледаха. Никой не гореше от желание Ринсуинд отново да се навърта из Университета, но и тях ги побиваха тръпки от странното устройство. Не смееха да го доближат. Бяха струпали няколко маси около него и се преструваха, че не го виждат.
— Добре — промърмори Деканът. — Но Стибънс се инати, че разменените неща трябвало да имат равно тегло. Ако пратим това тежко метално чудо, няма ли Ринсуинд да се прибере прекалено бързо?
— Господин Стибънс работи упорито по усъвършенстването на заклинанието. А може и да подредим купчина дюшеци до отсрещната стена.
Ковчежникът вдигна ръка.
— Ей, кръчмарю, халба от най-хубавата ти бира!
— Добре, добре — успокои го Архиканцлерът. — Значи решихме. Вече заръчах на господин Стибънс да започне издирването…
— С онази негова демонска измислица ли?
— Да.
— В такъв случай е немислимо нещо да се обърка — кисело подметка Деканът.
— И чиния варени раци, ако обичаш.
— Ето, и Ковчежникът е съгласен.
Предводителите се събраха в покоите на Лорд Хонг. Внимаваха да стоят на разстояние един от друг, както подобава на врагове, сключили твърде крехък съюз. Щом се справеха с варварите, ежбите помежду им можеха да продължат. В момента обаче искаха да си вдъхнат увереност по един особен въпрос.
— Не! — отсече домакинът. — Нека е абсолютно ясно! Няма никаква армия от невидими призраци! Хората отвъд Стената са същите като нас… е, да, по-низши във всяко отношение.
Един-двама от предводителите не изглеждаха особено насърчени.
— Ами всички тези приказки за Червената армия?
— Червената армия, Лорд Танг, е недисциплинирана сган, която ще смажем решително!
— Много добре знаете за коя Червена армия дърдорят селяндурите! — озъби се Лорд Танг. — Същата, която преди хиляди години…
— Предания! Пак съчинени от тогавашните селяндури. Те просто не са разбрали смисъла на събитията. Армията на Едно Слънчево Огледало… — Лорд Хонг махна небрежно с ръка — …е имала по-добра броня и е била по-дисциплинирана, това е всичко. Не се боя от призраци и изобщо не ме е страх от легенда, която може и да е изцяло измислена. Е, гадателю?
Мъжът, към когото се обърна, трепна видимо.
— Да, господарю?
— Какво показват тези вътрешности?
Гадателят беше много разтревожен. Укоряваше се, че май е подбрал неподходящата порода птица. Засега виждаше във вътрешностите й само хипотезата, че ако има късмета да доживее края на деня, може да вечеря пилешко. Но нетърпението на Лорд Хонг доближаваше опасния предел.
— Ъ-ъ… бъдещето е… Бъдещето е…
За пръв път виждаше такива пилешки карантии. За миг дори му се стори, че помръднаха.
— Ъ-ъ… несигурно — рискува той.
— Постарай се да кажеш нещо по-определено — настоятелно го посъветва Великият везир. — Кой ще победи сутринта?
По масата заиграха сенки.
Нещо пърхаше около единия светилник.
Беше обикновено мътножълто насекомо, но с черни шарки по крилцата.
Предсказателските дарби на гадателя, които най-ненадейно се оказаха доста по-мощни, отколкото смяташе, го убедиха, че моментът не е подходящ, от друга страна, всеки момент беше неподходящ за екзекуция, предшествана от ужасни изтезания, затова…
— Няма никакво съмнение, че врагът ще бъде окончателно разгромен.
— Ето, Провидението ни се усмихва — натърти Лорд Хонг.
— И все пак… — подвоуми се Лорд Танг. — Хората ни са малко разколебани.
— Ами кажете им… — Лорд Хонг изведнъж се засмя. — Кажете им, че има огромна армия от невидими призраци-кръвопийци.
— Какво?!
— Точно така! — Великият везир закрачи бодро, от време на време щракаше с пръсти. — Да, заплашва ни страховита войска от чуждестранни призраци. И това толкова е разгневило собствените ни призраци, че… Да, хиляда поколения наши праотци се носят с вятъра, за да отблъснат вражеското нашествие! Дори демоните на нашите земи са разярени! Ще се спуснат като облак от остри нокти и зъби, за да… Кажи, Лорд Сунг.