— Държиш ли на тази идея, Лорд Хонг?
Очите на Великия везир блеснаха зад малките кръгли стъкла.
— Прочетете прокламацията на войниците.
— Но нали само преди няколко часа обяснихме на хората си…
— Сега ще чуят друго.
— Ще повярват ли, че…
— Каквото им кажем, на това ще вярват! — кресна Лорд Хонг. — Щом врагът разчита на измамата, ще обърнем това оръжие срещу него! Кажете на армията, че с нас ще бъдат всички призраци на Империята!
Другите отбягваха погледа му. Нямаха желание да му напомнят, че обикновеният войник не ще се зарадва, ако изникнат призраци и пред него, и зад гърба му, особено като се знае колко са капризни.
— Ти още ли си тук? — сопна се Лорд Хонг на гадателя.
— Разчиствах, господарю!
Мъжът си прибра злополучното пиле и се изниза на бегом.
„В края на краищата не излъгах, нали? Не казах чий враг ще бъде разгромен.“
Скоро Лорд Хонг остана сам. И се усети, че трепери. Освен това дишаше тежко. Влезе в тайния си кабинет и заключи. После отвори скъпоценната кутия.
В настъпилата тишина се чу само шумолене на плат.
Лорд Хонг застана пред огледалото.
Агентите му бяха изпълнили задачата, без да разбират смисъла й. А майсторите от Анкх-Морпорк си бяха свършили добре работата. Бродираното копринено наметало и велурената шапка с перо превръщаха носещия ги в истински анкх-морпоркски джентълмен.
В първия ден на сбъдването на великия замисъл Лорд Хонг щеше да се разходи из града и хората щяха да гледат смълчани пратения им от Провидението владетел.
Изобщо не му хрумваше, че някой би казал веднага: „Глей го тоя паун, бе! Я го прасни с тухлата да му приберем кесията!“
Мравките щъкаха. Нещото, което винаги правеше „пър“, усърдно издаваше вече познатия звук.
Магьосниците чакаха. Нямаше какво друго да правят, докато Хексът работи с пълно натоварване, освен да зяпат рибките в аквариума и да смазват колелцата от време на време. Стъклените тръбички и епруветки понякога проблясваха в магически октаринов цвят.
Хексът успяваше да обработи по няколкостотин заклинания в минута. Човек би трябвало да отдели изпълнен с напрежение час дори за едничко. И в момента, така да се каже, Хексът хвърляше мрежи из цялото окултно море, за да улови една извънредно хлъзгава риба.
След деветдесет и три минути постигна онова, с което старшите преподаватели биха се мъчили няколко месеца.
— Видяхте ли? — с треперещ глас промълви Пондър, докато внимателно вдигаше подредените кубчета от подноса за изходящи данни. — Той се справи.
— Той ли? — косо го изгледа Архиканцлерът.
— Хексът.
— Искаше да кажеш то, нали?
— Ами… да.
Господин Сейвлой вече бе забелязал котешката способност на Ордата да не върши нищо, когато няма нищо за вършене.
Наточиха си мечовете. После хапнаха — големи мръвки или каша в случая с Хамиш Бесния. Разбира се, първо се увериха, че храната я бива — довлякоха готвача, приковаха престилката му към пода и окачиха над него огромна бойна брадва. Коен държеше края на въжето и си тъпчеше устата с другата ръка.
Накрая се отдадоха на безделие. Случваше се някой да засвири песничка през остатъците от зъбите си или да почовърка гънките на кожата си в търсене на особено досадна въшка. Иначе просто зяпаха в пространството.
Мина много време, преди Калеб да промърмори:
— Ей, да знаете, че нивгаш не съм ходил до ХХХХ. Другите местенца всичките съм ги изръшкал. Чудя се там кво ли има…
— А, веднъж ни се разби корабът на оня бряг — изпръхтя Винсънт. — Смахната земя. Гъмжи от магии. Има някакви си бобри с патешки човки, има и грамадни плъхове с дълги опашки, дето все подскачат. Пълно е с чернокожи типове. Разправят, че живеели насън. Ама им сече пипето. Само да им покажеш пустиня със сухо дърво по средата и след малко ти носят за обяд първо, второ и трето, отделно плодовете и ядките. Бирата им също е хубава.
Дълго мълчание. А после…
— Ей, тука дали имат бардове? Голям срам ще е, ако ни пречукат, пък няма кой една песен да съчини за туй.
— В толкоз голям град трябва да бъка от бардове.
— Значи няма проблеми.
— Няма.
Поредната проточила се пауза.
— Е, не че ще умираме, де.
— Ами да, няма тепърва да ме трепят на тия години, хе-хе…
— Ей, Коен…
— Ъхъ.
— Ти да не си от вярващите?
— Доста храмове обрах и доста жреци изтребих. Не знам дали това влиза в сметката.