Е, както вече ти казах, Лестат ме изуми с новопридобитото си спокойствие и с разсъдливостта си. Онази нощ обаче, всичко беше различно. В салона имаше жени. Горяха малко свещи, пръснати по масичката и резбования бюфет. Лестат беше прегърнал едната жена през кръста и я целуваше. Тя беше много пияна и много красива — приличаше на огромна упоена кукла. Къдриците ѝ се спускаха по голите рамене и по почти изложените на показ гърди. Другата жена седеше до масата, на която имаше остатъци от вечеря, и пиеше вино. Явно бяха вечеряли (Лестат се беше престорил, че вечеря, разбира се… ще се изненадаш колко рядко хората забелязват нашите преструвки). Жената до масата изглеждаше отегчена, а аз се разтревожих. Не знаех какво си е наумил Лестат. Ако влезех в стаята, онази жена сигурно щеше да се присламчи към мен. Нямах представа какво ще стане после, но в едно бях сигурен — Лестат възнамеряваше да ги убие. Жената, която беше на канапето с него, вече се беше ядосала от целувките му, от студенината му и липсата му на желание към нея. Другата до масата ги наблюдаваше и черните ѝ очи се изпълниха със задоволство. Лестат стана и тръгна към нея, хвана голите ѝ бели ръце и тя цялата засия. Когато се наведе да я целуне, той ме видя през процепа на вратата. Взря се в мен за момент, но после заговори на дамите. Наведе се и духна свещите на масата.
— Стана много тъмно — каза жената на кушетката.
— Стига, остави ни — сопна ѝ се другата.
Лестат седна и я накара да се настани в скута му.
Тя го направи, а той прехвърли ръката ѝ зад врата си и приглади русата си коса назад.
— Кожата ти е студена — сепна се тя.
— Невинаги е такава — рече той и зарови лице в шията ѝ.
Аз гледах всичко това с интерес. Лестат беше изключително хитър и крайно коварен, но аз се убедих в това напълно, когато той заби зъби в гърлото на жената и я притисна така здраво, че я изпи цялата, без другата жена изобщо да разбере.
— Твоята приятелка не може да носи на вино — каза той, като стана от стола и настани в него безжизнената жена. Положи ръцете ѝ на масата и отпусна главата ѝ на тях.
— Тя е глупачка — каза другата, която беше застанала до прозореца и гледаше светлините отвън. Тогава сградите в Ню Орлиънс бяха ниски, но ти сигурно знаеш това. В такива ясни нощи осветените от фенери улици изглеждаха красиви от високите прозорци на испанския хотел. Звездите онези дни бяха ярки, като маяци, каквито са сега само в открито море.
— Аз мога да сгрея твоята студена кожа по-добре от нея — каза тя и се обърна към Лестат.
Трябва да призная, че изпитах облекчение, че той ще се заеме сам с нея. Но явно си беше наумил друго.
— Така ли мислиш? — попита я той. Хвана я за ръка и тя възкликна:
— О, но ти си топъл.
— Значи кръвта го е сгряла? — попита момчето.
— О, да — отвърна вампирът. — След като убие, вампирът е топъл като теб сега. — Погледна момчето и се усмихна. — Та както ти казах… Лестат хвана ръката на жената и каза, че другата вече го е сгряла. Лицето му беше зачервено и много променено. Той я придърпа към себе си и тя го целуна. По смеха ѝ разбрах, че е усетила страстта му.
— О, но цената за това е висока — каза ѝ той, дори някак тъжно. — Твоята красива приятелка… — той сви рамене и продължи: — Изтощих я напълно.
Сетне се отдръпна назад, сякаш канеше жената да се приближи към масата. Тя го направи с израз на превъзходство. Наведе се почти незаинтересована към приятелката си, но после видя нещо и се сепна. Видя една салфетка, на която бяха покапали последните капки кръв от шията на мъртвата. Жената я взе и се вгледа в петната.
— Спусни косата си — каза ѝ тихо Лестат и тя го направи някак автоматично. Русите ѝ къдрици се спуснаха по гърба ѝ. — Толкова е мека, толкова мека. Знаеш ли как си те представям — в легло, покрито със сатен.
— Какви ги говориш само — засмя се момичето и игриво му обърна гръб.
— Знаеш ли за какво легло говоря? — попита той. Тя се засмя и каза, че вероятно става дума за неговото легло. Погледна го, докато отстъпваше назад, а той, без да отделя очи от нея, бутна леко тялото на приятелката ѝ и то се свлече от стола на пода. Жената ахна и се запрепъва далеч от трупа, като едва не преобърна малката масичка до стената. Свещта върху нея падна и изгасна.