Мисля, че изпитах тръпка на удоволствие при тези думи. Нека плътта води разума.
— Остави книгата и ела да убиваш — прошепна ми тя.
Последвах я по стълбите и през двора, после по тясна алея до друга улица. Там тя се обърна и протегна ръце да я взема. Разбира се, не беше уморена. Искаше просто да може да шепне в ухото ми.
— Не съм му казал за плана ни, за пътуването и парите — казах ѝ аз, но знаех, че тя мисли за друго.
— Той е убил другия вампир — каза ми тя.
— Не, откъде ти хрумна? — попитах я веднага, но думите ѝ ме изплашиха, разбуниха душата ми. Усетих, че с тях ме води нанякъде, сякаш насочваше крачките ми по тъмната улица.
— Просто го знам — каза ми тя властно. — Вампирът го е направил свой роб, а той не е понесъл това и го е убил. Убил го е, преди да узнае всичко от него. А после в паниката си е направил теб свой роб. И ти си станал такъв.
— Не, не… — започнах аз. Усетих как тя притисна буза към слепоочието ми. Беше студена, трябваше да убие. — Не съм роб. Просто нещо като глупав съучастник — признах ѝ аз, признах го пред себе си. Усещах как гладът ми се засилва, пулсира в слепоочията ми, сякаш вените ми се свиваха и цялото ми тяло ме болеше.
— Не, ти си му роб — настоя тя монотонно, сякаш мислеше на глас, сякаш разкриваше малко по малко истината, подреждаше пъзела. — Но аз ще освободя и двама ни.
Спрях. Тя ме притисна и ме подкани да продължа. Вървяхме по дълга и широка алея до катедралата и светлините на Джаксън Скуеър. Водата течеше бързо по канавката в средата на алеята и изглеждаше сребърна на лунната светлина.
— Аз ще го убия — каза Клодия.
Застинах в края на алеята. Усетих как тя се размърда в ръцете ми и се смъкна надолу, без да чака помощ от мен. Оставих я на каменния тротоар. Казах ѝ, че не бива да го прави. Отново бях завладян от онова усещане, което вече ти описах. Всичко около мен — катедралата, жилищните сгради около площада — всичко ми изглеждаше някак призрачно и илюзорно, потрепващо от ужасен вятър. Сякаш земята всеки миг щеше да се разтвори.
— Клодия — изпъшках аз и се обърнах към нея.
— И защо да не го убия! — настоя тя, а гласът ѝ се извиси сребрист и писклив. — Нямам полза от него. Не мога да получа нищо от него. Той ми причинява болка, която няма да търпя!
— А може би и той няма нужда от нас! — отвърнах аз, но с фалшива страст.
Беше безнадеждно. Тя вече се беше отдалечила от мен. Крехките ѝ раменца бяха изправени и издаваха решителност. Вървеше бързо, като малко момиченце, което е излязло на неделна разходка с родителите си, но върви пред тях и се преструва, че е само.
— Клодия! — извиках след нея и я настигнах. Посегнах да хвана тънката ѝ китка, но тя се скова така, сякаш беше излята от желязо. — Клодия, не можеш да го убиеш! — прошепнах аз. Тя отстъпи назад и хукна към друга улица. Един кабриолет изтрополи покрай нас — като внезапна вълна от смях, конски тропот и скърцане на колела. Изведнъж улицата притихна. Аз тръгнах след Клодия и я открих на входа към Джаксън Скуеър — беше вкопчила ръце в желязната ограда. Приближих се към нея и казах:
— Не ме интересува какво мислиш, нито какво изпитваш, ти просто не бива да се опитваш да го убиеш.
— И защо не? Да не мислиш, че е толкова силен! — отвърна тя, но без да откъсва очи от статуята на площада.
— Той е по-силен, отколкото предполагаш! Той е по-силен, отколкото можеш да си представиш! Как възнамеряваш да го убиеш? Не можеш да се мериш с него. Не знаеш как! — Умолявах я, но тя оставаше напълно неподвижна, като дете, взиращо се през витрината на магазин за играчки. Езикът ѝ се появи между зъбите и докосна долната ѝ устна и това предизвика тръпка в цялото ми тяло. Усетих вкуса на кръв. Усетих, че държа беззащитно създание в ръцете си. Исках да убивам. Подушвах и чувах хората по алеите на площада, из пазара, по пристана. Мислех да я взема, да я накарам да ме погледне, да я разтърся, ако трябва, за да ме изслуша, но тя обърна към мен големите си влажни очи и каза:
— Обичам те, Луи.
— Тогава ме послушай, Клодия, умолявам те — прошепнах аз и я прегърнах, внезапно смутен от шепота, бавния и нарастващ шум на човешка реч, който надделяваше над смесените звуци на нощта.
— Той ще те унищожи, ако се опиташ да го убиеш. Няма начин да направиш такова нещо. Не знаеш как. Ако се изправиш срещу него, ще загубиш. Клодия, аз не бих понесъл това.
На устните ѝ се появи едва видима усмивка.