— Опитайте да се успокоите — казах аз и посегнах към него. — Кажете ми какво стана после. С вас и Емили.
Той ровеше за бутилката си. Извади я от джоба си и отвинти капачката.
— Вие сте истински приятел, Луи — каза ми категорично. — Аз веднага отведох Емили оттам, а те започнаха да горят трупа право на гробището. Емили не биваше да вижда това… — Поклати глава. — Нямаше как да намерим карета, която да ни отведе надалеч. Никой от местните нямаше да бие два дни път, за да стигнем до някое нормално място!
— Но как обясниха това, Морган? — настоях аз. Виждах, че няма да издържи още дълго.
— Вампири! — извика той и уискито се плисна по ръката му. — Вампири, Луи! Можете ли да повярвате! — И той посочи към вратата с манерката. — Нашествие на вампири! Говорят за това само шепнешком, сякаш самият Дявол подслушва зад прага! Разбира се, Господ бил милостив и щял да сложи край на това. Те просто попречили на онази мъртва жена на гробището да излиза нощем и да се храни с живите! — Пак вдигна бутилката към устните си и изпъшка: — Господи!
Гледах го как отпива и чаках търпеливо.
— А Емили… — продължи той. — Тя сметна това за много вълнуващо. Сякаш ставаше дума за хубава вечеря и чаша вино. Тя не беше видяла жената! Не видя какво ѝ сториха — добави отчаяно. — Исках да се махна оттам, предложих им пари.
Ако сте приключили с това, все някой от вас ще иска парите ми, много пари, за да ни откарате оттук, казвах им.
— Но те не бяха приключили… — прошепнах аз.
Виждах сълзите в очите му, устата му се изкриви от болка.
— Какво стана с нея? — попитах.
— Не зная — въздъхна той и поклати глава. След това притисна манерката към челото си, може би за да го разхлади.
— В хана ли се случи?
— Казват, че е излязла навън — призна той, а по бузите му се стичаха сълзи. — Навсякъде беше заключено! Те провериха. Врати, прозорци! На сутринта всички крещяха, а нея я нямаше. Прозорецът зееше отворен и Емили я нямаше в стаята. Дори не се облякох. Хукнах веднага. Едва не се препънах в нея зад хана. Тя лежеше под едно прасковено дърво и държеше празна чаша. Стискаше празна чаша! Казаха, че вампирът я е примамил… искала е да му даде вода…
Манерката се изплъзна от ръцете му. Той притисна длани към ушите си и се преви надолу, главата му клюмна.
Дълго го гледах. Нямах какво да му кажа. Той проплака тихо, че те искат да осквернят тялото ѝ, защото и тя вече била вампир. Аз го уверих, че не е, но той вероятно не ме чу.
Стана и едва не падна. Посегна напред и преди да се опре на бюфета, пръстите му неволно изгасиха фитила на вече догарящата свещ. Стана съвсем тъмно, а Морган отпусна глава на ръката си.
Сега сякаш цялата останала светлина в стаята се беше събрала в очите на Клодия. Тишината се проточи и тъкмо когато вече се чудех дали Морган ще надигне глава, жената влезе в стаята. Свещта ѝ го освети и аз видях, че той спи.
— Излизайте — каза ми тя. Около нея се виждаха много тъмни силуети, ханът беше пълен с хора. — Вървете до огъня!
— Какво смятате да правите? — попитах аз, станах и взех на ръце Клодия. — Искам да знам какво ще правите!
— Вървете до огъня — сопна се жената.
— Не, няма да ида — отвърнах, но тя присви очи и изръмжа:
— Вървете!
— Морган — повиках го аз, но той не ме чуваше, не можеше да ме чуе.
— Оставете го — каза ми ядно жената.
— Но това, което смятате да правите, е глупаво, не разбирате ли? Тази жена е мъртва! — замолих я аз.
— Луи — прошепна ми Клодия съвсем тихо, за да не я чуят. Беше ме прегърнала през врата и ръката ѝ беше скрита под обшитата с кожа качулка на пелерината ми. — Остави ги.
Останалите влязоха в стаята и заобиколиха масата. Гледаха ни с печални изражения.
— Но откъде са дошли тези вампири? — прошепнах аз. — Нали сте проверили в гробището! Ако наистина има вампири, къде се крият тогава? Тази жена не може да ви нарани. Търсете вампирите.
— През деня — каза мрачно жената, като примигна и кимна. — През деня. Ние ги ловим денем.
— Къде, в гробището ли? Като разкопавате гробовете на собствените ви съселяни?
Тя поклати глава и каза:
— В руините. Те винаги са се крили в руините. Сбъркахме с гробището. Още по времето на дядо ми са се крили в руините. И сега са там. Ще ги претърсим камък по камък, докато не ги намерим. Но вие… вие трябва да излезете от стаята. Защото иначе ще ви накараме да си тръгнете оттук преди съмване!