— Ела с мен — каза ми вампирът с кестенявата коса.
Взирах се в лицето му, за да видя дали помръдват устните му. След това тримата тръгнахме по дълго стълбище, което водеше дълбоко под града. Клодия вървеше напред и сянката ѝ се издължаваше по стената. Ставаше все по-хладно и замириса на вода. През камъните се процеждаха капки — като златни зрънца на светлината на свещта.
Озовахме се в малка стая. В дълбоко огнище, издълбано в каменната стена, гореше огън. В другия ъгъл, в една каменна ниша имаше легло, преградено от стаята с месингови врати. След това видях дългата стена с книги срещу огнището и дървеното писалище до нея. До другата стена имаше ковчег. После стаята започна да се върти пред очите ми, а вампирът с кестенявата коса сложи ръце на раменете ми и ме заведе до едно кожено кресло. Огънят пареше на краката ми, но това ми беше приятно, помагаше ми да надмогна объркването си. Облегнах се назад с притворени очи и се опитах да огледам отново стаята. Леглото ми заприлича на сцена, а на ленените възглавници лежеше онова момче. Черната му коса беше разделена на път и се къдреше около ушите. Така сънлив и трескав той приличаше на странните андрогенни същества от картина на Ботичели. До него лежеше Клодия и малката ѝ ръчичка сияеше на розовата му кожа. Лицето ѝ беше заровено в шията му. Кестенявият вампир плесна с ръце и Клодия се надигна, а момчето потрепери. Вампирът я взе нежно, както бих я вдигнал аз, и тя уви ръце около врата му. Очите ѝ бяха притворени, а устните ѝ червенееха от кръвта.
Той я постави внимателно на писалището и тя легна с гръб към подвързаните с кожа книги. Ръцете ѝ се отпуснаха грациозно в скута на лилавата ѝ рокля. Вратите се затвориха пред момчето и то заспа, като зарови лице във възглавниците.
Нещо в тази стая ме притесняваше, но не знаех какво. Нямах представа какво ми е, знам само, че аз самият или някой друг се стремеше да ме откъсне от двете ужасяващи състояния: от вцепенението ми от мрачните картини и от спомена за убийството, което щях да извърша пред очите на всички.
Не знаех какво ме заплашва, от какво иска да избяга съзнанието ми. Не отделях очи от Клодия, която лежеше до книгите сред предметите по писалището — полиран бял череп, свещник, една отворена пергаментова книга, чийто ръкописен шрифт сияеше на светлината. Забелязах над нея лакирана и някак потрепваща средновековна картина на дявол с рога и копита, който беше надвиснал над сборище на вещици. Главата на Клодия беше точно под картината, а разпилените ѝ къдрици почти я докосваха. Тя гледаше вампира с разширени от удивление очи. Прииска ми се да я грабна и я видях във въображението си как увисва като кукла. Взирах се в дявола, чудовищното му лице ми се струваше за предпочитане пред нейната зловеща неподвижност.
— Няма да събудите момчето, ако говорите — каза ми кафявоокият вампир. — Дошли сте отдалеч, пътували сте дълго.
Постепенно объркването ми се разнесе като дим, издухан от порив свеж въздух. Вече бях съвсем буден и спокойно го наблюдавах. Той се беше настанил в креслото срещу мен. Клодия също го гледаше. Той местеше поглед ту към мен, ту към нея, а гладкото му лице и кротките му очи не се бяха променили изобщо.
— Казвам се Арманд — заяви той. — Изпратих Сантяго да ти предаде поканата ни. Знам вашите имена. Приветствам ви в моя дом.
Аз събрах сили да заговоря, но гласът ми прозвуча странно дори за самия мен, когато му казах, че сме се страхували, че сме сами на този свят.
— Но как изобщо сте се появили? — попита той.
Клодия вдигна съвсем леко ръка от скута си, а очите ѝ механично се преместиха от неговото лице на моето. Видях това и знаех, че и той го е забелязал, но още не го показваше с нищо. Веднага разбрах какво иска да ми каже тя.
— Не искате да ми отговорите — каза Арманд с нисък глас, който беше дори по-премерен от този на Клодия, съвсем нечовешки.
Усетих, че отново съм погълнат от присъствието му и се осъзнах с огромно усилие.
— Ти ли си лидерът на групата? — попитах аз.
— Не и в смисъла, който ти влагаш — отвърна ми той. — Но ако изобщо имаме лидер, това сигурно съм аз.
— Не бих искал… би ли ме извинил… но не съм дошъл да обсъждам моето превръщане във вампир. То не ме вълнува, вълнуват ме други въпроси. Затова ако ти нямаш някаква власт, на която съм длъжен да се подчиня, бих искал да не говорим за тези неща.