— Косата ми изглежда като леговище на плъхове — меко каза тя.
— Мисля, че си страхотно привлекателна, скъпа — засмя се той, — и напълно заситена.
— Не бъди толкова самодоволен, Морган. Сега ще трябва да се къпя отново и тъй като водата изстина, ще се наложи да топлят нова. Това ще забави и твоето къпане.
— Само че аз съм предвидил всичко — усмихна се той. — Наредих на Дикинсън да ми приготви банята. Би трябвало вече да са поставили ваната в стаята ми и да са затоплили водата.
— Чудесно. Явно най-доброто решение е да се присъединя към вас, Ваша светлост — заключи Алиса и се загърна в кърпата.
Морган я изгледа и похотлива усмивка се разля по красивото му лице:
— Ти си толкова практична жена, Алиса. Искрено смятам, че това е една от причините да те обичам толкова много.
Хенри Дюпон отвори безшумно вратата и се плъзна във вътрешността на стаята.
— Господи! — обади се глас от полумрака. — Какво правиш тук?
— Искам да обсъдим за последен път плана за тази вечер. Освен ако не сте си променили решението, Фолкън.
— Трябваше да чакаш аз да се свържа с теб — просъска гласът. — Какво ще стане, ако някой те види да влизаш в стаята ми?
Хенри повдигна рамене:
— Никой не ме забеляза — пресече стаята, взе си един стол и се настани пред камината. — Не бива да сте загрижен толкова за репутацията си, шери…
Фолкън се намръщи и изпита желание да го удари по красивото лице.
— Не съм стигнала дотук, за да ме провалите с глупостта си, мосю Дюпон. Мисията ми е прекалено важна, всяка небрежност може да се окаже фатална.
Хенри се усмихна мързеливо.
— Знаете, разбира се, че дукът ни е заложил капан.
Фолкън му отправи безизразен поглед.
— Естествено, подозирах подобна възможност. Всъщност щях да съм разочарована, ако Морган не го е направил. Мисли се за много умен, но досега винаги се проваляше в опитите си да разкрие самоличността ми. Но информацията, която ни предлага в момента, е твърде ценна, за да се откажем.
— Да — съгласи се Хенри и алчно потри ръце. — Надявам се, че плановете за придвижването на Уелингтън през пролетта си заслужават високата цена.
— Ще трябва да изиграете голяма роля довечера — продължи Фолкън. — Ако ни разкрият, ще се наложи да бягаме. Всичко трябва да е подготвено.
— Какво е направено по този въпрос?
— Една лодка ще ни чака на брега, ако се случи нещо непредвидено. Но да се върнем към бала. Надявам се, че Маделин ще се справи със задачата си — необходимо е да не изпуска дука от очи през цялата нощ. Не мисля, че той ме подозира, но за всеки случай…
— Не се безпокойте за Маделин — отговори Хенри. — Момичето знае много добре как да поддържа мъжкия интерес към себе си. Но какво ще правим с новата дукеса? Тя няма ли да изисква внимание от страна на съпруга си?
— Дукесата ще е много заета като домакиня, за да се занимава със съпруга си. Може и да се разстрои от поведението на мъжа си и ухажването на Маделин, но няма да направи сцена. Не е в характера й.
— Изглеждате много сигурна — меко каза Хенри.
— Да. — В гласа на жената прозвучаха метални нотки. — Но това не означава, че можете и за минута да свалите погледа си от нея. Ще ви държа отговорен, ако нещо се обърка заради намесата й. И, моля ви, уверете се, че никой не ви е видял.
Разговорите в залата замлъкнаха, когато Морган поведе Алиса към центъра на танцовата площадка. Тя се бе владяла, докато траеше безкрайното представяне на върволицата от гости, но сега всички погледи бяха вперени единствено в нея.
Дукът, спокоен и арогантен както винаги, наблюдаваше собственически сияещата си жена. Бе поздравявала гостите им с елегантност и грация, но в този момент Морган можеше да се закълне, че Алиса бе пред припадък. Взе я в ръцете си и зачака. Тя сякаш го сграбчи с едната си ръка, другата впи в рамото му, както я бяха научили. Вперила поглед в златните копчета на редингота му, чакаше да чуе първите звуци.
Мълчанието застрашително продължи. Алиса повдигна глава и спокойното й лице грееше, в лъчезарна усмивка. Никой не би предположил как паниката бе свила на топка цялото й същество.
— Защо не започват? — прошепна тя.
Морган палаво се усмихна:
— Чакат моя знак, скъпа.
Прииска й се да го удари, но вместо това се усмихна още по-ярко:
— Морган, би ли бил така добър да направиш нещо, преди да съм припаднала?
— Имайте търпение, мадам. Искам да вкуся докрай наслаждението на този момент — всички ми завиждат за зашеметяващата жена до мен.
Алиса сериозно се запита дали да не го ритне, но вдигна поглед и видя искреното възхищение в очите му. Ядът й се стопи, тя пое дълбоко дъх и обяви: