— Вече съм готова, Морган!
Той я притегли още по-плътно, музикантите засвириха и те се понесоха в плавни кръгове из огромната зала. Алиса можеше да се закълне, че чу въздишките на гостите, но не бе уверена дали се възмущават на скандално интимния начин, по който Морган я бе прегърнал, или се изумиха от смелостта им да открият танците с валс.
Последното бе предложение на старата дукеса. Тя бе казала, че това е начин да се насочат клюките към ползващия се с неодобрението на пуританите танц, вместо към бързата женитба на Морган и преждевременното раждане на Катрин.
Сега Алиса се радваше, че се е съгласила. И без това нямаше достатъчно време да се справи със сложните стъпки на традиционните танци, за разлика от феерията на валса, която лесно се овладяваше. И тя се носеше плавно, без усилие, по лъскавия под, като се наслаждаваше на усещането, че е лека като перце и се намира в ръцете на любимия си. Той танцуваше, както правеше и повечето неща — с неосъзната грация и стил — и Алиса просто го следваше.
— Казах ли ти вече, любов моя, колко си прекрасна тази вечер?
Алиса се изчерви при този комплимент. Знаеше, че семплата рокля от бяла коприна подчертаваше елегантната й слабост, а бижутата, подарък от Морган, хвърляха магически отблясъци върху гладката повърхност. Не я интересуваше, че някои щяха да приемат тиарата като сравнение с кралицата. Съпругът й ги бе подарил с любов и тя ценеше чувствата му повече от парите и добрия тон в обществото.
— Бих искала да ти кажа, че и аз самата се харесвам тази вечер — каза лъчезарно тя.
Той й се усмихна с обич:
— Аз също. Но мисля, че този танц ще е последният за нас двамата. Поне на този бал.
Алиса се намръщи. Знаеше, че той говори истината. Всъщност бе я предупредил днес следобед, че смята да прекара вечерта в компанията на Маделин Дюпон.
— Ще бъдеш внимателен, нали, Морган — с разширени от тревога очи попита младата жена, усетила особените нотки в гласа му.
— Разбира се. Опитай се да се отпуснеш и се наслаждавай на бала. Ако имаме късмет, всичко ще приключи много бързо. И с успех.
Морган изпрати Алиса до малка група от гости, сред които бяха Тристан и старата дукеса. Наведе се в церемониален поклон, целуна ръката на жена си и се обърна към Тристан:
— Пази я, Трис!
После изчезна в тълпата.
Глава 23
Морган играе роля, успокояваше се Алиса, като за пореден път чу гърления смях на Маделин. Когато видя французойката, младата жена се почувства горда, че не показва каквато и да било неприязън, и дори се укори за безпочвената си ревност към дребната мадмоазел. Но с напредването на вечерта ставаше все по-трудно и по-трудно да се преструва, че всичко е нормално. Момичето флиртуваше без какъвто и да било срам със съпруга й. Всеки жест, всяка усмивка бяха предназначени да смаят дука. И той изглеждаше впечатлен и очарован. Алиса си наложи да стиска зъби и да издържи.
Сякаш за да направи нещата още по-трудни, Хенри Дюпон се залепи за нея и младата жена трябваше да понася натрапената й компания. Тя намираше поведението му за нахално безцеремонно, а забележките му по отношение на гостите и организацията на бала за обидни. След няколко неуспешни опита да се освободи от него най-после й се удаде възможност — видя барон Уелс в другия край на залата, извини се бързо и тръгна към лекаря. Мосю Дюпон се изгуби някъде из гостите.
Алиса си отдъхна, поговори малко с барона и се заоглежда за Морган. Видя го да излиза с Маделин. Гилбърт не се мяркаше наоколо, но затова пък най-неочаквано зад гърба на двойката се прокрадна Хенри Дюпон. Не й оставаше избор, освен да се включи в преследването, и тя тръгна след него. Ужасена разбра, че мъжът влезе в кабинета на съпруга й.
Алиса се паникьоса за момент, като си помисли, че Морган може да е в опасност. Поколеба се за минута, притисна ухо до ключалката, напрегна слух, но не чу нищо. После се реши и тихо отвори вратата.
Хенри бе с гръб към нея и явно търсеше нещо из стаята.
— Да не би да сте се изгубили? — твърдо попита младата жена, а очите й неспокойно бродеха из стаята, за да открият Морган и Маделин.
От тях нямаше и следа, а тя можеше да се закълне, че ги видя да влизат точно в този кабинет.
Хенри подскочи от изненада и рязко се обърна.
— Ваша светлост — облекчението му бе очевидно. — Не ви чух да влизате.
— Търсите ли нещо?
— Може да се каже. Виждали ли сте сестра ми и съпруга си? Преди малко ми се стори, че ги забелязах да идват насам.
— Последния танц сестра ви танцува с Гилбърт Гренъм — Смело отговори Алиса. — Сигурна съм, че е с него.