Двамата мъже се измориха, от челата им капеше пот. Вкопчваха се отново и отново с напрегнати тела и кипящи мускули. Малко по малко Морган започна да забавя темпото. Алиса разбра, че отокът на главата му го кара да се чувства замаян и отпаднал. Хенри непрекъснато сипеше злобни подмятания, докато дукът само ръмжеше в отговор. И тя се запита колко още щеше да издържи той. Мъжете продължаваха да кръжат из стаята с мрачни лица и твърда решимост. Морган не забеляза някакъв стол, препъна се в него и загуби равновесие. Хенри използва създалата се ситуация, метна се напред и прободе духа в рамото. Морган бързо се извъртя, преди французинът да нанесе втория, фатален удар. По някакво чудо успя да се изправи на крака и се приготви за нова атака.
— Бързо се изморявате, Ваша светлост — изсъска Хенри и битката започна отново.
Алиса ужасена забеляза бързо разрастващото се петно кръв върху ризата на Морган. Видя рязко очертаните бели линии около устата и сбръчканото от болка лице. Той няма да се справи, реши тя, ще трябва сама да намеря изход. Напрегна воля да се концентрира и изведнъж се сети — припомни си, че той й бе казал за пистолета, скрит в чекмеджето на бюрото. Като не изпускаше от погледа двамата мъже, младата жена се прокрадна до мястото и въздъхна облекчено, като напипа оръжието. Бавно сключи пръсти около дългата дръжка, измъкна пистолета от скривалището му и го скри в гънките на роклята си. Преглътна сухо и освободи спусъка, като се молеше всичко да е наред.
В този момент Дюпон предприе нова атака. Хвърли се като змия напред, но Морган успя да се отмести. Французинът се олюля и това му коства много — дукът ловко приплъзна върха на сабята си върху тази на противника и най-после Хенри бе обезоръжен.
Алиса извика радостно, но възгласът й бе пресечен от бързата реакция на Дюпон — мъжът извади от вътрешния си джоб малък пистолет. Не й оставаше нищо друго, освен да действа. Без да мисли, протегна напред двете си ръце и се опита да се съсредоточи. След това стаята се изпълни с оглушителен шум и гъст дим. Лицето на Хенри представляваше смесица от изненада и объркване. После тялото на мъжа бавно се свлече на пода.
Алиса го гледаше ужасена, очите й бяха пълни със сълзи и недоумение.
— Господи, убих го! — прошепна тя и коленете й се подгънаха.
Потърси опора в стената, но не успя да се задържи и ръцете й безпомощно задраскаха по мазилката. Обърна изплашени очи към Морган, но той вече бе до нея и силните му ръце я поеха.
— Добре ли си?
— Боже мой! Той извади пистолет и… Аз не съм имала намерение да го убивам. Исках да го спра, но…
Морган нежно погали косата й.
— Успокой се, любов моя. Никого не си убила!
— Какво? — невярващо попита тя. — Та той е неподвижен!
— Да — отговори дукът с разкривено от болка лице. — Но диша! Трябва да ви призная, мадам, че никога не преставате да ме учудвате. Не знаех, че имам до себе си такъв стрелец!
Алиса се вцепени в ръцете му.
— Всъщност, Морган, никога не съм стреляла с пистолет. Досега.
— По дяволите! Можеше да сгрешиш!
— Трябваше да поема риска — философски отвърна тя. — Но си беше чиста случайност, че улучих!
— Мисля, че мога да се сетя за някои моменти, в които би ти се искало да уцелиш мен. — Морган повдигна брадичката й.
— Може би — каза тя и очите й се напълниха със сълзи, защото чак сега осъзна какво бе могло да се случи.
— Обичам те, Алиса — тържествено като в храм обяви Морган.
— Аз също те обичам — въздъхна младата жена. — Какво ще правим с Хенри?
— Знам за няколко от агентите на лорд Касълриг, които с удоволствие ще се освободят от него.
— Но ти си ранен, Морган. Кървиш ужасно…
— Стига, Алиса — помъчи се да протестира той, но внезапно краката му се подкосиха и тя едва успя да му подаде стол.
— Веднага ще доведа барон Уелс. Ще се справиш ли, докато дойда?
— Добре съм — тихо отговори той. — Съмнявам се, че господинът би могъл да отиде някъде в това състояние. — Дукът наклони глава към Хенри.
Алиса се пресегна и оправи влажните кичури от челото му.
— Ще се върна след няколко минути — бързо каза тя и излезе от стаята.