Останал сам, Морган отпусна глава на облегалката и се замисли за изминалите събития. Бе излязъл с Маделин от балната зала, след като забеляза, че Гилбърт отива към кабинета му. Влязоха в стаята, но вместо да завари Гилбърт с документите, той го видя да излиза през големите френски прозорци. Втурна се да го преследва, но някой го удари по главата. Следващото нещо, което си спомняше, бе лицето на Алиса, надвесено над неговото, в кабинета на управителя на имението. Нямаше представа как се бе озовал там.
Звукът от забързани стъпки прекъсна мислите му. Алиса влетя в стаята, следвана от барон Уелс, Тристан и няколко слуги.
— Занесете го в спалнята му — посочи дукът тялото на Хенри. — И поставете стража отпред. Баронът ще дойде да се погрижи за него след малко.
— Кълна се, братко — насмешливо каза Тристан, докато наблюдаваше изнасянето на французина, — че не познаваш граници, когато си търсиш причини да не присъстваш на някой бал.
— Искам да ви прегледам, Ваша светлост. — Лекарят се приближи със съд топла вода в ръце и чисти ленени кърпи.
— Разрешете на мен — намеси се Тристан, разкъса редингота, отметна ризата и разгледа раната.
Разрезът бе дълъг, но не много дълбок. Кръвта вече спираше.
— Не изглежда много опасно — заключи баронът и бързо, с умели движения, го превърза. — Ще се наложи няколко дни да почивате, но бързо ще се възстановите.
— Благодаря ви, бароне — каза Морган и протегна ръка, за да изпита силите си. — Трис, ще ми трябва помощта ти.
— Разбира се — незабавно отговори Тристан, усетил безпокойството в гласа на брат си.
В този момент в стаята влезе Бърк, явно паникьосан, и се обърна към дука:
— Трябва да отидете незабавно до брега, Ваша светлост. Там става нещо.
— Морган, моля те! — извика след него Алиса. — Ще се простудиш, навън е ужасен студ.
Никой не й обърна внимание и тя решително се запъти след Морган и Тристан.
Пламтящи факли осветяваха призрачно сцената на брега. Щом пристигна на място, към Морган се приближиха двама от агентите на лорд Касълриг и го информираха за положението.
— Изненадахме тези тримата, преди да успеят да се качат в лодката. Те отказаха да дойдат с нас и заплашиха, че ще стрелят. Не искахме да нараним някого и решихме да изчакаме вашите заповеди.
Дукът огледа отново брега. Няколко души от охраната бяха обградили в полукръг трите неясни фигури, обвити в черни наметки. Малката групичка стоеше на огромните крайбрежни скали, под които се плискаше водата. Пътят им към пясъка бе отрязан.
— Какво, по дяволите, става там? — извика някой и Алиса сепнато се обърна, защото разпозна гласа на Гилбърт Гренъм.
Тристан успокоително я потупа по рамото.
— Това е само Гилбърт, Алиса — меко каза той. При тези думи Морган едва не подскочи и недоумяващо се втренчи в младия човек.
— Проклет да съм! — промърмори дукът, но Гилбърт въобще не обърна внимание на необичайния поздрав и се провикна към една от фигурите на брега:
— Маделин! Ранена ли си?
— Не — долетя отговорът. — Кажи на тези хора да си вървят, Гилбърт. Не искаме неприятности!
— Гилбърт, намери Тристан! — извиси се друг уплашен женски глас.
— Каролайн! — възкликна Тристан и се взря в тъмнината, като се опитваше да различи жена си.
Морган и Алиса си размениха недоумяващи погледи.
— Пусни я, Присила — провикна се дукът. — Няма възможност за бягство. Всичко свърши!
— Ти си жив, Морган! — най-после проговори третата фигура. — Значи Хенри е мъртъв.
Чу се истеричен писък и Маделин се свлече на земята.
— Ставай веднага, глупачке! Любовникът ти може и да не е сред живите, но аз нямам намерение да споделя съдбата му. Не и ако от свободата ме делят няколко крачки.
Маделин се изправи, ридаейки, но взе пистолета от ръцете на Присила и го насочи към Каролайн.
— Присила, нищо няма да излезе от това — спокойно каза Морган.
При тези думи мъжете стесниха обръча заплашително. Като видя това, лейди Огдън спокойно и твърдо заяви:
— Спри ги, Морган, или Каролайн ще умре.
— Какво, по дяволите, става тук! — изумено възкликна Тристан. — Да не би Присила да иска да каже, че ще убие собствената си сестра!
— Морган! — извиси се отново уплашеният глас на Каролайн. — Моля те, направи каквото желае Присила.
— Не! — отговори Морган, но спря с ръка напредването на хората си. — Не мога да разреша на Фолкън да напусне страната.
— И защо? — засмя се Присила. — И без това досега не успя да откриеш кой предава информацията. Сигурна съм, че си подозирал Гилбърт. Дори Тристан.
— Права си, Присила — отговори бавно Морган и се обърна към брат си. — Можеш ли да се изкачиш откъм морето и да вземеш пистолета?