— Знаеш, че мога — отговори Тристан. — Ще отида, въпреки че нямам никаква представа, какво става тук.
— Ще дойда с теб — намеси се Гилбърт. Морган кимна и двамата мъже тръгнаха. Дукът отново погледна към жените.
— Наистина бе прекалено умна за мен, Присила. Това ми дава надежда, че и в момента си наясно колко е безполезно да се правиш на герой. Предай се и никой няма да бъде наранен.
— Никога! — възкликна страстно жената. — И двамата знаем, че животът ми вече не е ценен. Да шпионираш, е доходно, разбира се. Нямам какво да губя. Мога само да спечеля. Така че махни тези мъже от пътя ми. Веднага!
Морган даде знак на хората си да се оттеглят, защото разбра, че вече става подозрителен. Не искаше да застрашава живота на Тристан и Гилбърт. Надяваше се, че те ще стигнат навреме.
Алиса разбра положението и се намеси:
— Лейди Огдън, искам да ви предложа нещо. Изслушайте ме, моля ви!
Присила отвори уста, за да отговори, и в този момент Тристан и Гилбърт се хвърлиха върху нея и Маделин. Пистолетът изхвърча встрани. Намесиха се и останалите мъже от охраната. За броени секунди всичко свърши.
Маделин кълнеше шумно на френски, а Присила остана мълчалива и гордо изправена, докато ги отвеждаха от брега. Каролайн падна в безсъзнание в прегръдките на Тристан. Гилбърт несръчно я галеше по ръката, като се опитваше да я утеши. Той поне разбираше какво ги очаква.
Алиса трепереше в студения мрак, ръцете й бяха като вкочанени. Притисна се до Морган, щастлива, че всичко е приключило.
— Хайде, любов моя — уморено каза дукът. — Разкрихме Фолкън. Да се връщаме вкъщи, преди да сме замръзнали.
Глава 24
Алиса седеше пред камината, загърната в топло одеяло. Разсеяно отпиваше от виното, което Мейвис й бе донесла, и се чудеше дали някога ще се почувства стоплена отново. В далечината се чуха ударите на стенния часовник и тя си помисли, че ако Морган не се появеше до няколко минути, сама щеше да го завлече в спалнята му.
Вратата се отвори и младата жена се усмихна щастливо, но после видя, че това бе само Дикинсън.
— Не са ли приключили още? — нетърпеливо попита тя.
— Продължават да заседават. Дойдоха и няколко представители на правителството. Що се отнася до бала, той е в разгара си. Гостите като че ли нямат намерение да си тръгват.
— Предполагам, че не бях много любезна домакиня, нали, Дикинсън? — засмя се Алиса.
— Така е, Ваша светлост — съгласи се верният слуга. — Но гостите едва ли са забелязали.
Разговорът им бе прекъснат от влизането на Морган.
— Най-после — възкликна тя и тръгна към него.
— Бренди, Дикинсън — нареди Морган и я прегърна. — Изтощен съм!
— Как е рамото ти? — загрижено попита Алиса. — Обещах на барон Уелс да сменя превръзката и да сложа върху раната от лечебния прах. Взех и малко лауданум, за да заспиш. Боли ли те?
Рамото му гореше, но той не желаеше да взема болкоуспокояващото лекарство, преди да е разговарял с Алиса.
— Лягай в леглото. Искам да видя раната — настоя тя.
Разсъблече го сръчно, сложи лекарството и го превърза. После отиде до дрешника и донесе чиста долна риза.
Той я взе несъзнателно, като мислеше, че това е халата му, но скоро разбра грешката си.
— Какво е това?
— Долна риза за спане — твърдо отговори тя.
— Но аз никога не нося… — започна да протестира Морган, но спря, като видя твърдата решителност, изписана върху лицето й.
Бе твърде уморен, за да спори. Навлече дрехата и потупа леглото до себе си. Алиса се настани с готовност и се сгуши до тялото му.
Появи се Дикинсън с поднос в ръцете и безизразна физиономия.
— Ще желаете ли още нещо, Ваша светлост? — попита камериерът.
— Не и тази вечер, Дикинсън — отговори дукът.
— Дикинсън — обади се Алиса. — Моля те, напомни на барон Уелс да ни посети утре сутринта. Искам да се уверя, че раната зараства добре.
— Да, Ваша светлост — с готовност се съгласи мъжът и излезе, като внимателно затвори вратата зад гърба си.
— Мисля, че Дикинсън ме харесва, Морган — гордо каза Алиса.
Дукът се разсмя, но после изкриви лице от силната болка.
— Нека ти дам малко, лауданум, Морган! Моля те!
— След малко. — Той изпи на един дъх брендито. — Знам, че си любопитна да разбереш всичко. Ако взема приспивателното, няма да успея да ти разкажа.
— Ако се чувстваш достатъчно добре, бих искала да чуя разказа ти. Наистина ли Присила е тъй нареченият Фолкън?
— Точно тя. Направи всички ни на глупаци.
— И защо се е съгласила да шпионира?
— Парите! Явно е била вбесена от факта, че семейството на лорд Огдън я е лишило от наследство. Оставало й е да разчита единствено на милостта на баща си. После срещнала Хенри Дюпон, малко след смъртта на съпруга си. Той я убедил да му помага. Присила станала толкова добра, че вече сама организирала и ръководела операцията.