След като изпратиха и последния човек, двете жени се отправиха към стаята на Морган. Намериха го в леглото с бебето в ръце. Бащата четеше вестник, а дъщеря му си играеше с някаква залъгалка. Мейвис се бе разположила в креслото до тях и не ги изпускаше от поглед.
— Време е, мадам — засмя се Морган. — Бедното ни дете умира от глад.
Алиса се усмихна на съпруга си и взе гукащото бебе. Докато тя кърмеше пред камината, дукесата приседна на леглото до внука си.
Когато Катрин отдели устни от гръдта на майка си, старата жена каза:
— Аз ще се погрижа за нея — протегна ръце, взе бебето и заедно с мърморещата Мейвис излязоха от стаята. Алиса обърна усмихнатото си лице към Морган.
— Скоро ще се сбият за правото да гледат Катрин.
— Залагам на Мейвис — сериозно заяви Морган. — Трябваше да видиш какво ми донесе за закуска. Нещо ужасно! И отказа да ми даде каквато и да било свястна храна. Бърбореше нещо за необходимостта да си възвърна силите.
— И какво толкова ти поднесе? — попита Алиса, но вече беше наясно, че Мейвис го е накарала да изяде и последната хапка от зеленчуковата й каша.
— Не беше чак толкова лошо — заключи той. — Мислиш ли, че остарявам? Първо ти разреших да ми навлечеш онази нощна риза, сега пък една стара жена ме принуди да ям храна за инвалид…
— Глупости, Морган. — Тя събу обувките си и легна до него. — Ти просто допусна тези, които те обичат, по-близо до себе си.
Той, се намръщи, като явно обмисляше думите й.
— Това ме кара да се чувствам слаб, Алиса. Не ми харесва.
— Господи, Морган! Та ти се възстановяваш от сериозна рана. Най-малкото, което можем да направим, е да се посуетим около теб. — Тя се усмихна и смени темата: — Какво толкова ти обясняваше баба преди малко?
Морган направи гримаса, като си припомни разговора:
— Възхваляваше те, както винаги. И ми триеше сол на главата, че не те ценя достатъчно.
— Баба ни има наистина правилно мислене!
— Знам — отговори сериозно той и се обърна с лице към нея. — Но бог ви е свидетел колко щастлив ме правите ти и Катрин. Може би се докоснах до смъртта и това промени мнението ми за жените — палаво се усмихна Морган, като не се сдържа и този път да се пошегува.
— Така ли?
— Ти ми спаси живота — тържествено продължи той.
— Мисля, че едва ли бих могъл да се нарека добър съпруг, но…
— Бракът ни започна особено, Морган — прекъсна го Алиса. — Но сега е различно, усещам го.
— Така е — съгласи се Морган. — Но искам да ти докажа, че ще направя всичко възможно да бъдеш щастлива.
— Обичаш ли ме, Морган? — през сълзи попита тя.
— Повече от живота си — дрезгаво отговори той. — Повече отколкото бих могъл да обичам, което и да било човешко същество.
— Това е достатъчно. Каквото и да се случи, щом ме обичаш, нищо не би могло да разруши щастието ни.
Морган погледна в прекрасните зелени очи и видя в тях отражението на собствената си любов. Привлече я и нежно я целуна.
Алиса гърлено се засмя, когато започна да сваля фибите от косата й.
— Сигурна съм, че барон Уелс няма да одобри това, Морган! — опита се да се отдръпне тя, но желанието вече бе замъглило погледа й.
— Знаеш ли какво ще направим тогава, любов моя? — прошепна мъжът в ухото й.
— Какво?
— Няма да казваме на барона!
Притегли я още по-близо до тялото си и сломи и без това неохотната й съпротива.