Валери бе плакала отчаяно, докато му обясняваше, че се чувства наранена и обидена от постоянните му физически домогвания до тялото й. Бе ужасена от контакта им и го обвини, че я използва единствено за да зачене наследник. И Морган бе наясно, че тя казва истината. Размисли и оттогава стоеше далеч от леглото на жена си. Тя почина, без да му роди дете, но и Морган не бе вече толкова загрижен за продължението на рода. По-малкият му брат, Тристан, се бе върнал наскоро след поредната война на полуострова — ранен, но по божията милост — жив. Морган незабавно прие, че той ще реши въпроса с наследника на титлата и имението. Той самият не желаеше да мисли за нова, скорошна женитба. Ето защо отговорността за продължаването на рода Аштън бе прехвърлена на Тристан.
Мрачните мисли на дука се изпариха веднага щом забеляза Рамсгейт Касъл в далечината. Въпреки че не бе основното му жилище през детството, замъкът бе свидетел на много скъпи спомени за опияняващи момчешки лета. Той стоеше царствено на върха на хълма и като че ли наблюдаваше всичко наоколо. Слънчевите лъчи проблясваха по сивите каменни стени и омекотяваха величието, което пораждаха огромните размери на постройката, издигната от Хенри VIII като крепост, която да спира нашествията на френските банди. В истински замък го бе превърнал четвъртият по ред дук, дядото на Морган, който решил да го обнови след завръщането си от Европа. Реконструкцията на сградата бе отнела цели двайсет години, но резултатът бе впечатляващ — изкуството на майсторите, богатството и въображението бяха създали нещо завладяващо. Бе възстановен в готически стил, първоначалните архитектурни елементи бяха превърнати в произведения на изкуството: високи каменни кули; пищни орнаменти; безбройни арковидни прозорци, някои от които от рисувано стъкло; будещи възхищение и любопитство гравюри, дело на майсторско длето.
Интериорът бе не по-малко зашеметяващ: мраморни подове, рисувани в черно, червено и бяло; тавани, по които проблясваше злато; високи релефни дърворезби.
Неочакваното пристигане на духа хвърли всички в паника. Бърк, икономът, едва не изпочупи пръстите на ръцете си от притеснение, докато следваше Морган по огромното фоайе и му помагаше да свали палтото и ръкавиците си.
— Не бяхме осведомени за пристигането ви, Ваша светлост. — Страхът се прокрадваше недвусмислено в гласа му. — Готвачът едва ли ще има време да приготви подходяща вечеря.
— Не се притеснявай, Бърк — спокойно отговори дукът. — Имах работа насам и не можех да се върна в Лондон, без да съм се видял, със старата дукеса. Как е тя?
— В отлично здраве, както винаги, Ваша светлост. Мисля, че са в дневната заедно с мисис Глиндън. Работят върху кореспонденцията на Нейна светлост.
Тези думи предизвикаха усмивка по лицето на Морган. Баба му винаги „работеше върху кореспонденцията си“. Веднъж той й бе казал, че е написала повече писма до приятелите си, отколкото Наполеон до генералите си.
— Чудесно. Ще отида там веднага, след като се измия и преоблека — каза дукът и бързо се заизкачва по дългото ветровито стълбище.
След него Бърк пухтеше и се опитваше да не изостава.
— А, Бърк, бих желал да сервирате чая в дневната след час.
С рязко движение на ръката той освободи иконома и взе последните няколко стъпала по две наведнъж.
Изоставащият Бърк застина неподвижен, сграбчил металния парапет, докато успее да нормализира дъха си. Надяваше се, че все пак ще успее да се справи с разпорежданията на дука своевременно.
Морган се изми, преоблече се и се почувства безкрайно по-добре. Ободрен и освежен се отправи към дневната, за да поздрави баба си. Когато влезе, тъкмо сервираха чая.
— Морган! — възкликна старата дукеса. — Каква приятна изненада.
Дукът се приближи и се приведе, за да целуне бузата й.
— Изглеждате чудесно, мадам.
Дукесата потупа мястото до себе си и той седна.
— С Имоджин тъкмо привършихме.
Морган погледна към компаньонката на баба си.
— Как сте, мисис Глиндън?
— Много добре, Ваша светлост — тихо отговори жената.
— Ще пиете ли чай с нас, Имоджин? — учтиво попита дукесата.
Мисис Глиндън отклони поканата. Въпреки че бе прехвърлила средната възраст, тя се чувстваше смутена от присъствието на внука на работодателката си. Освен това знаеше, че дукесата предпочита да остане насаме с него.