— И Хенри Коуп е считан за ексцентрик — засмя се Тристан. — Познат е като „човекът в зелено“, защото всичко по него е в този цвят. Стаите му, мебелите, личните принадлежности също. Дори храната — яде само зелени плодове и зеленчуци.
— Колко необичайно — изплъзна се от устните на Алиса.
— Те са две ексцентрични контета — кисело изкоментира лейди Огдън.
— Виж, Присила, ти казваш винаги едно и също за всеки мъж, ако той не е Дук Уелингтън — отговори й Каролайн.
— Артър Уесли може и да не е романтик, но той е гений и най-голямата ни надежда, че тази страна ще успее да се справи с Корсиканското чудовище и неговите маршали.
— Аз все още предпочитам истинския романтик. — Каролайн наистина демонстрираше добро чувство за хумор. Тя погали ръката на Тристан. — Като моя скъп Трис или чудесния Лорд Байрон. Поезията му е изтъкана от вълшебство и красота.
— Не знаех, че четеш поезия, Трис — провлачено се обади Морган.
— Ти чу какво каза Каролайн, Морган. Истинска магия — подсмихна се Тристан.
— О, и вие… — Каролайн насочи вилицата си към Тристан. — Не съм единствената жена в Лондон, която намира Лорд Байрон за очарователен. Чух, например, за една сериозна омъжена дама, която не може да скрие чувствата си, щом се спомене името му. Виждат ги постоянно заедно и след вечерните партита тя винаги си тръгва с неговата карета.
— Бедният лорд Мелбърн — състрадателно промълви лейди Огдън. — Колко е ужасно да не можеш да контролираш собствената си съпруга.
— Всеки, който позволи на импулсивна жена като Каролайн Лаш да се развихри в Лондон, си заслужава скандала, който тя причинява — презрително каза дукът.
— Но тя има страхотни крака — закачливо се обади Тристан. — Видях я на бала на лейди Холанд миналата седмица. Не беше поканена, затова се бе маскирала и облякла като прислужница.
— Тристан — предупреди го лейди Огдън. — Чухме достатъчно за прелестите на Каролайн Лаш. Не мисля, че темата е подходяща. — Тя погледна към дука за подкрепа.
— Разкажи ни за последните новини от Военното министерство, Трис — любезно помоли Морган.
Тристан кимна и повтори последната информация за хода на войната. Това, изглежда, успокои лейди Огдън. Тя внимателно слушаше и почти се отпусна. Алиса предположи, че подобни разговори я караха да се чувства по-близо до убития си съпруг.
След вечеря господата не се оттеглиха по обичайния начин, а се присъединиха към дамите в салона. Тристан убеди лейди Огдън да посвири на пианото, докато той и Каролайн седяха един до друг на малкото канапе.
Алиса се оттегли встрани и се настани на един протрит стол в ъгъла на стаята, като се надяваше да остане необезпокоена, докато намери удобен случай да се извини и да си тръгне. Но съвсем скоро Морган притегли едно палисандрово кресло и седна до нея.
— Бяхте доста мълчалива по време на вечерята, мис Карингтън — каза дукът.
— Така ли?
— Надявам се, че не сте се отегчавали от разговора ни за Лондон.
— Точно обратното, Ваша светлост — отговори Алиса. — Аз мисля, че той беше… ъ… той ми изясни много неща. Разбрах колко малко знам за висшето общество.
— А искате ли да научите повече? Имам предвид лично.
Тя поклати глава:
— Разбрах преди доста време, че е безполезно да желаеш нещо, което не можеш да получиш — бе простичкият й отговор.
— И ще прекарате остатъка от живота си само във вашата малка къща? Странно, мис Карингтън, мислех ви за жена с по-висок дух — провокира я Морган.
Тя не го разочарова. Мъжът видя зелените пламъци в очите й.
— Няма да бъда в малката си къща, Ваша светлост. Мисля, че ще се наложи да отида в Корнуол веднага след като нещата тук се уредят — ледено го информира тя.
— При някое семейство?
— Не, ще работя за някого.
— Да ви наемат? И какво ще правите? Гувернантка? Или пък компаньонка? — невярващо питаше Морган. В съзнанието му изникна картината от последното му пребиваване в Рамсгейт — баба му и мисис Глиндън.
— Да, търся нещо подобно — бързо отговори Алиса. — Не успях да намеря работа като управител на имение. Така че нямам избор. — Тя се мъчеше да излъчва увереност и жизнерадост, но усилията й отидоха напразно.
— И защо е това внезапно решение? — остро попита Морган.
Алиса рязко отметна глава с намерение да му каже да си гледа работата, но загрижените му очи я спряха. Какво значение имаше? И без това той щеше да разбере рано или късно. Все пак не й бе ясно защо този мъж се интересуваше от промяната на плановете й.
— Възникнаха допълнителни разходи на лорд Карингтън, които трябваше да уредя — спокойно каза тя.
— А новият виконт Мългрейв? Или някой друг от семейството?