От картината гледаше с развратен поглед млад мъж, облечен в костюм от времето на кралица Елизабет.
— Моят благороден прародител, сър Томас Карингтън. Морски капитан и капер, макар да съм почти сигурна, че е бил пират. Прилича му, нали? — Тя се обърна към Морган за потвърждение, но продължи, без да изчака. — Бил е произведен в рицар от добрата кралица Без за заслугите му към короната. Господ само знае какво означава това — ухили се широко и намигна на Морган.
— Бог да ви е на помощ, вие сте пияна!
— Бих казала твърдо не — избухна тя. — Пила съм само едно питие. — Тя протегна към него празната чаша.
— И то, може да е достатъчно за някой, несвикнал със силни напитки.
— Прекланям се пред вашите познания по въпроса, Ваша светлост. Но все още настоявам, че не съм пияна.
Морган отпи от брендито си, като я наблюдаваше съсредоточено.
— Какво ви разстрои толкова много, че да търсите успокоение в бутилката и самотата?
— Да не смятате да ми припомняте, че съм без средства, работа и покрив над главата?
— Това е трудна ситуация, разбира се, но това ли е истинската причина?
— Не съвсем — призна тя. — Развълнувах се от нещо, което мислех, че отдавна съм преодоляла и оставила в миналото.
— Какво?
Тя се сви на стола:
— Откакто бях съвсем младо момиче, не съм изпитвала толкова силна ревност и завист. Не харесвам това.
— Ревнива от кого?
— Каролайн — прошепна меко тя.
— Няма нужда. Вие сте хубава колкото Каролайн, всъщност дори по-хубава.
Тя изглеждаше изненадана.
— Защо мислите, че искам да изглеждам като Каролайн?
— Не е ли така?
— Не видът на Каролайн ме накара да завиждам, а нейната връзка с Тристан.
— Желаете Тристан? — почти излая Морган и усети, че самият той изпитва ревност.
Алиса поклати глава.
— Не това имах предвид. Брат ви е очарователен мъж, но аз съм впечатлена от неговите чувства, след като вече е сгоден. Това, което искам, е някой… някой, който да ме гледа, както Тристан гледа Каролайн.
— И как точно я гледа Трис?
— С… удоволствие… и възхищение… и щастие дори когато тя казва нещо глупаво — меко говореше Алиса.
Морган се наведе по-близо, за да долови по-ясно думите й.
— Той я гледа… с любов.
— Любов? — попита мъжът. Не бе сигурен, че е разбрал. — Нямате ли предвид страст?
Алиса поклати глава.
— О, не. Така помислих в началото, когато ги прекъснахме в салона. Но чувството му е повече от страст. Видях как искрено й се наслаждаваше. По време на вечерята и след това, когато лейди Огдън свиреше на пианото. Брат ви е много влюбен в годеницата си.
Тя го каза с такава сигурност, че Морган бе почти убеден. Той не беше се замислял досега, но предположи, че е възможно. Циник, какъвто си беше по природа обаче, дукът се съмняваше, че подобно чувство щеше да трае дълго.
— Изглеждате толкова впечатлен. Не обичате ли жена си? — попита тихо Алиса.
— Какво? Какво казахте?
— Попитах дали обичате жена си, Ваша светлост.
— Тя е мъртва — просто отговори Морган.
Въпросът й го накара да си спомни отношенията им с Валери. По едно време той дори си мислеше, че би могъл да се научи да обича жена си. А тя винаги се бе клела, че е страстно влюбена в него, поне в началото на техния брак. Не, никога не бе обичал истински Валери. И всичко, което си спомняше сега, бе нещастието, последвало връзката им.
— Толкова съжалявам. Не знаех. Каролайн спомена нещо за дукесата, която ви очаквала в Рамсгейт Касъл. Помислих, че това е съпругата ви. — Алиса се пресегна и сключи пръсти около китката му. — Не съм искала да ви причиня мъка.
Морган погледна в чистите зелени очи пред себе си и видя загрижеността й. Тя не беше отровена от обществото, разбра той. Затова можеше да си позволи подобен жест. Той също протегна ръка и нежно помилва нейната буза. Тя усети с цялото си същество топлото докосване, затвори очи и притисна лице към ръката, която я милваше. Беше просто чудесно.
— Толкова рядко нещо ли е любовта? Надявах се да я разбера — промълви тя и пое ръката му в своята.
Морган я наблюдаваше безмълвно. Гърлото му се стегна от желание, а внезапната страст бе толкова силна, че би накарала всеки мъж да преодолее всякакви пречки и разумни причини, за да й се поддаде.
Съдбата, често жестока, изведнъж му се усмихваше. Отдаваше му се чудесната възможност да има интимна връзка с жена, на която се възхищаваше. Щеше да е глупак, ако отхвърли подобен шанс. А и привличането между тях бе прекалено силно.
— Отвори очи, Алиса — дрезгаво каза той.
Тя се подчини. Мълчаливо се изучаваха един друг, като че ли душите им се хипнотизираха взаимно, без да могат да определят точно чувствата си. Без предупреждение Морган привлече Алиса, притисна я и я целуна страстно. Устните му мачкаха нейните, караха ги да изпълняват желанията му. Тя инстинктивно отговори на страстта му, открехна устни и му позволи да навлезе дълбоко в меките дълбини на устата й.