— Невинаги се случва и не с всекиго. — Той се опитваше да си припомни друго подобно изживяване със същата пълнота и себеотдаване. Но не успя. — Все още ли те боли?
— Само малко — излъга Алиса, като всъщност въобще не я беше грижа за болката. Беше прекрасно и тя не изпитваше никакви угризения, поне не и в този момент.
Морган се надигна, за да я вижда по-добре:
— Следващия път ще бъде още по-хубаво, обещавам. Няма да боли, ще изпиташ само огромно удоволствие. Харесва ли ти това, което чуваш?
— Хм… — промърмори тя, а съзнанието й бе пълно с еротични картини. — Разбирам, но не мисля, че ще има друг път, Морган. А сега трябва да се връщам в стаята си. Скоро ще се съмне и Мейвис ще се чуди какво е станало с мен.
Морган рязко седна в леглото — сега видя, че се зазоряваше. И осъзна, че тази вълшебна нощ приключваше. Стана му тъжно. Да, беше й казал, че ще бъдат заедно само една-единствена нощ, но сега съжаляваше за думите си. Искаше повече от тази жена, много повече. Затова трябваше да действа внимателно.
— Твърдо ли си решила да заминеш за Корнуол, Алиса? С нищо ли не мога да те убедя да останеш?
Тя се засмя. Помисли си, че той се шегува:
— Как мога да живея без работа? Имаш ли нещо предвид за мен?
— Мисля, че да.
— Говориш със загадки — изгледа го изненадано тя.
Морган се засмя. Въпреки страстното й отдаване, вече бе наясно, че не е развратна жена, нито пък гледаше лекомислено на живота. А и бе горда, много горда. И той не искаше да рискува да я обиди и да я загуби. Не все още. Не и след като беше решил да я запази за себе си.
— Не е необходимо да търсиш работа, Алиса. За мен ще е чест да се грижа за теб. Ако ми разрешиш, разбира се — заяви с най-чаровния си глас.
— Не си ли малко стар за гувернантка? — пошегува се тя.
Той се засмя.
— С протекцията на моето име, Алиса, няма да има нужда да се безпокоиш за каквото и да било. Давам ти думата си.
Неговото име! Сърцето й лудо заби. Той говореше сериозно! „Боже господи, наистина ме желае, и то не само за тази нощ.“ Главата й се замая от мисълта да бъде с него и в бъдеще, да му принадлежи изцяло.
— Сигурен ли си, че точно това искаш? — попита с треперещ глас. — Защото, въпреки че съм на двайсет и четири, аз нямам много голям опит.
Морган се засмя с облекчение, защото тя всъщност не му отказваше. Приведе се и й отправи най-съблазнителния си поглед:
— Ще те науча на всичко, което искаш, любов моя.
— Сигурен ли си? — попита отново Алиса, като все още не можеше да повярва, че това й се случва в действителност.
— Никога не съм бил по-уверен. Ще се разбираме много добре, ще видиш. Кажи да.
— Добре тогава — беззвучно промълви тя.
Морган я прегърна силно, изключително доволен. Погледна към прозореца и видя първите слънчеви лъчи да пропълзяват под спуснатите завеси. Зазоряваше се. Беше време да си върви.
— Хайде, Алиса — разбърза се той и огледа стаята за халата й. — Трябва да си в стаята си, преди къщата да се е разбудила.
Алиса сепнато се озърна, видя проблясъците на зората и скочи да се облича. Изглеждаше й доста странно — тя, полуоблечена, той, в цялата си мъжествена голота, изправен пред вратата.
— Ще разговаряме след закуска за бъдещите ни планове — каза Морган, целуна я бързо и отвори вратата пред нея.
Останал сам, дукът се протегна доволно и се върна в леглото с твърдото намерение да поспи, преди да отиде при другите в салона. За пръв път от доста време се чувстваше някак умиротворен и изпълнен с доволство. Обстоятелствата се стекоха чудесно: очарователната Алиса Карингтън се съгласи да му стане любовница.
А Алиса пристъпваше безшумно по студения каменен под на входното фоайе с усещането за леката болка между бедрата. Дори и самата тя се изчерви, като си припомни причината. Лекото й неразположение нямаше да развали този великолепен ден, разбира се. Сърцето й бе преизпълнено с радостно ликуване: бе се съгласила да стане жена на Морган Гилингам.
Глава 6
Морган се разбуди бавно и мъчително, силният аромат на прясно сварено кафе дразнеше ноздрите му. Все още не можеше да разбере къде се намира. Седна в леглото и първото нещо, което видя, бе Тристан, облегнат удобна на камината да отпива с наслада от чашата си.
— Добро утро, Трис — прозя се дукът. — На какво дължа удоволствието на това неочаквано посещение?
— Най-накрая се събуди — възкликна брат му. — С това твое хъркане нямаше да оцелееш и ден в армията. Тук съм от около петнайсет минути. Кълна се, Морган, спиш непробудно като мъртвец.
Дукът се ухили смутено:
— Дъждът ме буди няколко пъти. Заспах чак на разсъмване — измъкна се от леглото и навлече халата. Наля си прясна вода от каната в порцелановия леген и започна да се мие. — Има ли кафе и за мен?