Тристан наля още една чаша и я подаде на дука.
— Дамите се изнервиха да те чакат, така че се осмелих да нахлуя в бърлогата на лъва.
— Да не искаш да кажеш, че е чак толкова късно, Тристан? — невярващо попита Морган.
— Почти обяд е.
— Какво? — подсвирна невярващо дукът. — Невъзможно!
— Сам провери — настоя Тристан и разтвори тежките завеси на прозорците.
В стаята нахлу ярка слънчева светлина.
— Трябваше да сме тръгнали отдавна. Защо не ме събуди по-рано?
— Защото се забавлявах — весело отговори брат му. Седна на един износен, тапициран с кадифе стол, протегна крака и кръстоса глезени. Сините му очи следяха неотлъчно Морган, докато се бръснеше. — Загубих се в лабиринта от храсти заедно с Каролайн и си прекарахме чудесно, преди Присила да ни извика. — Тристан въздъхна тежко. — Кълна се, че тази жена има очи и на гърба си.
— Може би трябва да изместиш деня на сватбата по-рано? — сухо отбеляза Морган. — Както я караш, няма да се сдържиш и ще спиш с Каролайн, преди да се венчаете.
— Че кой говори за въздържание? — бързо каза брат му.
— Тристан! Необходимо ли е да ти напомням, че този въпрос не е за подценяване. — Морган се канеше вече да изнесе целомъдрена лекция за морала и почтеността, когато се сети за изминалата нощ. Какво право имаше самият той да укорява Тристан!
По-младият мъж вдигна глава, за да спре по-нататъшните коментари на брат си:
— Стига, Морган! Господи, имай ми малко доверие. Знаеш, че никога няма да компрометирам Каролайн преди брака. Твърде много я обичам и уважавам.
Невинните думи събудиха съвестта на дука, но той бързо се справи с угризенията си спрямо Алиса. Извърна се от огледалото, изми сапуна и избърса лицето си. После се пресегна за чашата, която му подаваше Тристан, и замислено отпи дълга глътка от вече поизстиналото кафе.
— И какво друго прави тази сутрин, освен да преследваш Каролайн?
— Имаш предвид, през времето, което ти проспа? — подразни го Тристан. — Разбира се, че прекарахме чудесно — разхождахме се из околността. Видяхме насажденията и градините. Лейди Алиса бе така добра да ни разкаже подробности за състоянието на имението.
При споменаването на Алиса Морган спря да се облича и погледът му потъмня. Спомни си прекрасната гола жена в ръцете си, накъсаното й дишане, вкопчените едно в друго тела и собственото му грубо проникване в нежната плът.
— Тя е необикновена — продължаваше Тристан и думата „необикновена“ накара дукът да се огледа стреснато, сепнат от прекъсването на еротичните видения. — Не мога да разбера защо живее тук — брат му погледна за обяснение.
— Много е просто — каза Морган и седна в края на леглото, за да обуе високите си ботуши. — Няма къде да отиде. Наскоро разбрах, че баща й я е оставил без никакви средства, а единственият й жив роднина е някъде в Америка.
Тристан подсвирна и коленичи, за да помогне на брат си с ботушите.
— И какво ще прави сега?
Този въпрос даде на Морган чудесна възможност и той я използва:
— Надявах се, че ти ще помогнеш, като я задържиш тук, докато нещата се наредят.
— Тук? Какво бих могъл да й предложа?
— Ами на първо време къщата се нуждае от значителен ремонт, преди да настаниш Каролайн в нея. Мис Карингтън ще се справи с подбора и наблюдението над работниците. Тя явно добре познава местните хора, а и е много способна жена. От това, което виждам в имението, тя се е справяла забележително.
Тристан потърка замислено бузата си.
— Наистина би било полезно да имам до себе си някой, който е наясно с проблемите — засмя се и добави, — и ако съм късметлия, Присила няма винаги да е в състояние да прави компания на Каролайн по време на посещенията й в имението. Мис Карингтън ще ми служи за параван.
— Може би — бавно провлече Морган, несигурен относно квалификацията на Алиса в тази област.
— Мислиш ли, че подобно предложение би я заинтересувало?
— Сигурен съм. И ще бъда доволен да й го съобщя вместо теб.
— Чудесно.
Морган се усмихна широко на това толкова лесно получено съгласие. Беше по-просто, отколкото предполагаше. Алиса щеше да се чувства сигурна в Уестгейт Менър, а той можеше често и безпрепятствено да я посещава, докато уредеше нещо по-подходящо за нея. Защото бе решил да бъде щедър — скромна къща, карета, подобаващ гардероб и бижута. Бе сигурен, че тя заслужава спокоен и удобен живот, след като толкова дълго бе търпяла и страдала. Той щеше да е радостен да я вижда доволна и щастлива. А и би му било забавно да проявява щедрост.