След като приключи с последните приготовления по външния си вид, той се обърна към брат си:
— Ще се присъединим ли към дамите?
Трите жени седяха мълчаливо в салона. Отпиваха от чая и похапваха от сладките на мисис Стратън след изморителната разходка. Каролайн бе явно нетърпелива и раздразнена от дългото отсъствие на годеника си — тя стана и нервно закрачи из стаята. Лейди Огдън с непроницаемо изражение съзерцаваше огромния прозорец, демонстрирайки, че не обръща внимание на настроението на сестра си. Алиса също седеше почти неподвижна — само пръстите на ръцете й отърсваха някакви невидими прашинки по роклята й.
Младата жена бе лежала будна през остатъка от нощта, като си припомняше всяка подробност от любовта й с Морган. Бе изтощена, но болката не й позволяваше да заспи. Все още усещаше нежните ласки на ръцете му, топлината от целувките, силата на прегръдката. Всичко се бе случило толкова бързо, но тя инстинктивно знаеше, че то бе правилно. Съдбата се бе намесила, за да промени живота им. Може би завинаги.
Беше се облякла бързо, но внимателно, тази сутрин. Бе нетърпелива да види Морган отново, все още несигурна в невероятното развитие, което познанството им бе претърпяло. И когато той не се появи на закуска, тя се бе усмихнала тайничко в себе си, докато другите се чудеха какво го е накарало да спи толкова дълго. Но утрото отмина, после и дългите предобедни часове и сега тя бе изнервена в очакването си. „Дали не ме избягва? Може би съжалява и не желае да ме види.“
Въпросите измъчваха съзнанието й и не й даваха мира. После Тристан обяви намерението си да събуди дука и Алиса въздъхна облекчено.
— Не мога да разбера какво толкова правят — въздъхна Каролайн раздразнено. — Може би трябва да се кача и да видя имат ли нужда от помощ?
— Ставаш смешна, Каролайн — намеси се лейди Огдън. — Държиш се, сякаш Тристан го няма поне от година, а не от някакъв си един час. Сигурна съм, че ако им трябва помощта ти, ще те уведомят незабавно.
Алиса видя как Каролайн ядосано тръсна къдрици, недоволна от отговора на сестра си. Младото момиче спря най-сетне нервната си разходка, застана до прозореца, като бързо потропваше с пръсти по перваза. Алиса я огледа с възхищение. Каролайн изглеждаше много хубава в роклята си от бял муселин. Високата талия подчертаваше малките й гърди, а дългата пола на роклята, завършваща с розови воланчета, я правеше да изглежда по-висока, въпреки че не надвишаваше и пет фута. Откритото деколте бе скромно прикрито с розово шалче, кокетно надиплено в набор, подобен на жабо. Дори малките й обувки бяха розови, украсени с бели панделки.
Каролайн бе толкова изискана и женствена! Не бе чудно, че Тристан е влюбен. След като огледа всяка подробност от тоалета й, младата жена се почувства неугледна и несръчна. Недоумяваше как Морган ще я намери за привлекателна на ярката дневна светлина. За пръв път в живота си Алиса си пожела да е дребна и сладка, вместо висока и слаба. Копнееше да облече рокля, ушита специално за нея, вместо преправена от гардероба на майка си. Досега липсата на подходящи дрехи не я бе притеснявала, но в този момент всичките й недостатъци бяха изложени на показ и тя отчаяно желаеше да притежава красота и подходящ външен вид, с който да омае Морган.
В този момент той влезе заедно с Тристан и Каролайн нададе лек писък на възхищение при тяхното появяване. Лейди Огдън изсумтя презрително към сестра си, но премълча. Сърцето на Алиса щеше да изскочи от гърдите, тъй като дукът тръгна към нея. Тя скочи бързо, като се опитваше да разгадае настроението му. Лицето му бе непроницаемо, но той взе ръката й и я целуна нежно.
— Трябва да се извиня за закъснението си тази сутрин. Тристан ми разказа за разходката ви и аз съжалявам, че съм пропуснал толкова интересно преживяване. Може би ще мога да ви убедя да повторите разходката с мен по-късно?
Алиса усети как бузите й пламват при тези думи. В нейните уши те имаха двойно значение. Беше уверена, че всеки в стаята ги наблюдава изумено. Огледа се бързо и веднага разбра, че греши — Каролайн и Тристан имаха очи само за себе си, а лейди Огдън бе прекалено заета да ги наблюдава, за да се занимава с другите двама.
— Наистина трябва да тръгваме за Рамсгейт Касъл възможно най-скоро — настоя лейди Огдън. — Дукесата вероятно вече се безпокои какво се е случило с нас.
— Тръгваме веднага след като хапна — отговори Морган, разочарован, че няма да има възможност за разговор с Алиса насаме.
— Ще съобщя на мисис Стратън, че сте слезли за закуска — примири се Алиса.
Морган се извини набързо и тръгна след нея. Настигна я пред вратата на кухнята, хвана я и я обърна към себе си.