Настигна я и я принуди да забави ход тъкмо преди ливадата да премине в гора. Дукът се пресегна и хвана поводите на жребеца. Поведе го сред дърветата.
Бързата езда бе разсеяла гнева на Алиса и тя вече се упрекваше, че се е държала толкова глупаво, като сърдито дете. Явно бе успяла да го ядоса.
Дукът спря на малка полянка и слезе от коня. Алиса скочи от своя без чужда помощ и някак си успя да се задържи на крака. Погледна мъжа право в лицето, не беше сигурна какво се криеше там.
— Ще ми обясниш ли какво не е наред? — започна Морган търпеливо.
— Аз… аз — прошепна тя колебливо, като не намираше точните думи. Разсеяно късаше на парченца някакво листо и най-после каза: — Благодаря ти за новия кон. Беше неочаквано за мен, но много мило, от твоя страна, да го купиш. С огромно удоволствие ще го яздя. И трябва също да ти изкажа благодарности за дрехите, които ми изпрати. Те са до една красиви, но твърде много за жена като мен.
Морган продължаваше да я гледа изпитателно.
— Ще бъдеш ли така добра да им кажеш какво те безпокои, Алиса? — с равен тон продължи той, а ръката му легна на рамото й.
— Ами, бях толкова радостна да те видя тази сутрин — тихо отговори тя. — Докато не започна да ми нареждаш. И… и… после се появи този великолепен кон.
— Ти не харесваш коня?
— Не, чудесен е. — Тя въздъхна объркано. — Но аз рядко съм получавала подаръци, Морган. А още по-рядко — заповеди. Предполагам, че ще ми отнеме известно време да привикна — тя вдигна брадичка. — А може и да не успея.
Дукът се усмихна.
— Защо придобивам впечатление, че повече няма да се докоснеш до този кон?
— Защото си умен.
Морган се изсмя.
— Ти вече ми показа достатъчно колко си независима и горда. А можеш да бъдеш и чувствителна. Признавам, че не съм срещал, нито пък съм търсил подобни качества у една жена, но при тебе аз наистина ги ценя.
Алиса го погледна изненадано и почувства, че все повече се привързва към този мъж. Собственият й баща винаги се бе подигравал с нейните прояви на гордост и независимост, а съседите се държаха отчуждено — пак по тази причина. Беше невероятно да срещне някого, който открито й казваше, че я харесва.
— Мога само да се надявам, Морган, че мнението ти няма да се промени коренно с времето — каза тя, като нарочно говореше и самоуверено.
Той отново се разсмя с глас на тона й — дълбок, клокочещ смях, извиращ някъде от дълбините на мощните му гърди.
— Разбрах мнението ти, Алиса. Няма нужда да се държиш така!
Тя почувства, че се изчервява, и сведе очи. Мъжът се приближи, нежно докосна брадичката й с върховете на пръстите си. Когато повдигна глава, Алиса видя лицето му пред своето. Устните му се наведоха към нейните и ги притиснаха в изгаряща целувка. И тя го прие, разтвори леко уста и езикът му се плъзна навътре. Усети тръпки по тялото си, защото той продължи да изследва езика и небцето, а ръцете му обгърнаха гърдите й.
Дори и през дебелата материя на дрехата Алиса усети набъбването на зърната си и се притисна силно към мъжа.
— Ела, любов моя — въздъхна той и я поведе между дърветата към малката полянка с мека трева. — Изпитвам страхотен глад за теб.
— Морган — запротестира тихо тя. — Та ние сме сред гората.
— Ами да — дрезгаво се съгласи мъжът, като се измъкна от връхната си дреха и продължи с разкопчаването на ризата, докато я водеше за ръка. — И сме сами. Не е ли чудесно?
Алиса видя подскачащите мускули под бялата ленена риза и ръцете й се протегнаха да ги докоснат.
— Ти си толкова красив — с благоговеен тон промълви тя.
През онази нощ тази красота бе скрита от мрака в стаята, но сега, на яркото следобедно слънце, тя виждаше всяка от прекрасните извивки на изваяното му като истинска скулптура тяло.
Той се усмихна.
— Казва се приятен, Алиса. За мъжете се говори като за симпатични, не и красиви.
Младата жена поклати глава:
— Ти си красив — настоя тя.
Постави длан на рамото му и той стоеше, без да помръдне, докато ръката й се плъзгаше бавно по мощната гръд.
— Мога да усетя биенето на сърцето ти — прошепна тя.
— То бие за теб, любов моя — отговори несъзнателно Морган и чак тогава изненадан разбра, че казва самата истина.
Алиса продължи да изследва тялото му и ръката й се спря на плоския му корем. Мъжът шумно пое дъх. Да, тя не го разочароваше. Той изръмжа с удоволствие, когато жената смело докосна мъжествеността му.
— Толкова е голям!