— И ще става все по-голям, ако продължаваш да правиш това, любов моя — дрезгаво прозвуча гласът му.
— Чувствам се толкова странно, когато те докосвам по този начин — призна Алиса. Колебливо го погали и усети как твърдината под ръката й действително се увеличава. — Цялата треперя и едва дишам:
Мъжът отново изръмжа при това невинно признание и почти изгуби контрол. Едва потисна желанието си да я повали на тревата и да я вземе веднага. Притисна с ръка нейната, повдигна я и я постави на врата си. Тя сама го обви и с другата и притисна тяло до неговото.
Тръпки на удоволствие обзеха цялото му същество и той разбра, че трябва да направи нещо много бързо, преди да се предаде на желанието. Положи я на земята по гръб.
— Сега е мой ред, любима! — Протегна ръка, повдигна полата на костюма за езда, запретна я над кръста й и зарови пръсти в бельото, като се стремеше към голата плът, скрита под него. Очите й проблеснаха смутено, когато пръстите му погалиха копринените къдрави косъмчета върху издутината, където бедрата й се сливаха.
Морган я целуна дълбоко, езикът му бродеше из дълбините на устата й, а пръстите му продължаваха да дразнят влажните къдрици в чувствен ритъм.
— Готова си вече за мен — промърмори той. Дъхът му пареше ухото й и тя се вкопчи безпомощно в раменете му.
Кожата й гореше, всеки нерв от тялото й трептеше като струна.
— Морган, трябва да спреш — прошепна тя.
— Не говори, любима! — Хвана я за хълбоците, повдигна тялото й към устните си и целуна влажния триъгълник.
Алиса извика шокирана и рязко се надигна.
— Господи, Морган — ужасът в гласа й бе явен. — Какво правиш?
Дукът знаеше, че прибързва, но не можеше да спре.
— Лежи спокойно, Алиса — изкомандва той с плътен глас. — Няма да те нараня.
Тя не бе сигурна, но все пак остана неподвижна, след като той я притисна отново към земята. После усети хладния бриз по плътта си, дори и в най-интимното си кътче, защото мъжът разтвори краката й и главата му се намести между тях. Езикът му нежно навлезе в дълбините на тялото й. Тя се заизвива и замята, замаяна и удивена от тази странна интимност, която той изискваше от нея. След малко започна да стене. От напрежението почти я болеше. Проплака, когато ласките станаха непоносими. Лудешки движеше хълбоци, за да се нагоди към ритъма на жестоките устни. Неразбираеми звуци заизлизаха от устата й и тя почувства, че повече не издържа.
А дукът дишаше тежко, но продължаваше ласките. Едната му ръка нетърпеливо се опитваше да разкопчее бричовете. Най-накрая се освободи от стегнатите дрехи, обгърна младата жена със силните си ръце и я покри с горещото си тяло.
— Не мога да чакам — накъсано прошепна той. Пулсиращата му плът без усилие навлезе в нея и сега тялото й бе готово да го приеме.
— Обвий ме с крака — дрезгаво нареди мъжът.
Тя се подчини и те се задвижиха в ритъм, слети в погълналата ги страст. Алиса усещаше как той става все по-твърд и по-твърд, все по-голям и по-голям с всеки тласък. Тя прокара пръсти през косата му, привлече главата му към жадните си устни и почувства как семето му се излива в тялото й. Той се отпусна върху нея изтощен, но с прекрасното усещане за пълно удовлетворение.
Алиса галеше с пръсти врата му и се наслаждаваше на гъстата черна коса. Все още бе в нея и тя отново го обгърна с крака.
— Тежа ли ти? — сънливо промърмори той.
— Не, добре ми е — отговори Алиса.
Искаше да задържи този момент възможно най-дълго:
— Небето е толкова синьо — въздъхна доволно тя. — Въпреки че би ми се искало да прекараме остатъка от деня тук, най-добре е да помислим за връщане. Мисис Стратън ни е приготвила обяд.
— Мм… — изръмжа Морган и силите му стигнаха само да се претърколи по гръб. Съзнанието и тялото му бяха така отпуснати, че въобще не можеше да се помръдне. — Студено ми е — потрепери леко той, защото вятърът се засили.
— Ами ако се закопчеете, сър, може би ще се стоплите — засмя се Алиса.
Тъй като той не го направи, тя протегна ръка и с гальовна загриженост притвори бричовете му.
После оправи полата си и като се приюти до тялото на мъжа, реши, че моментът е подходящ да обсъдят бъдещето.
— Какво мислиш за нашата сватба? — реши се тя. Не получи отговор и се подпря на лакът.
— Морган? — тихо извика, но дукът спеше непробудно. Опита се да го събуди, но не успя и после реши, че изглежда толкова спокоен и доволен в съня си, че не трябваше да нарушава спокойствието му.
С примирена усмивка се приюти до топлото мъжко тяло.
— Предполагам, че мисис Стратън ще има достатъчно основания за клюки — промълви тя, преди да затвори очи.