Алиса се усмихна.
— Успяхте ли да ограбите някого?
— Не. Цялата вродена упоритост на две момчета не е достатъчна, за който и да е раздразнен кочияш. След като поработихме упорито цял ден, не можахме да накараме да спре нито една кола.
— Играта с маски е толкова чудесно преживяване в детството. Маскираш се и изчезваш.
— Ако и действителността бе толкова проста и ясна — замислено каза той.
Алиса се учуди на последните думи. Морган винаги я бе впечатлявал като човек, който получава всичко желано и прави каквото си поиска въпреки последствията. Погледна го въпросително, а той й отвърна с топла, приятелска усмивка. Сърцето й заби учестено и тя почувства, че биха могли да се разбират. Лесно беше да се влюбиш в човек като него. Мисълта да живее с този мъж и да споделя всичко с него й носеше усещането за непрекъснато болезнено очакване. Объркана от чувствата си, тя замълча, а и скоро пристигнаха в двора на конюшнята.
— Мисис Стратън е сервирала обяда в дневната, лейди Алиса, тъй като работниците имат работа в трапезарията — съобщи Нед.
— Ще се присъединя към вас, след като се освежа, Ваша светлост — жизнерадостно каза Алиса. — Ще ми отнеме само няколко минути.
Морган поклати глава неохотно.
— Дълбоко съжалявам, мис Карингтън, но не мога да остана. Очакват ме в Лондон тази вечер на бала на лейди Честър. Налага се да тръгвам незабавно.
— О, разбирам — тихо отговори Алиса. — Ще се върнете ли скоро?
— Веднага щом мога — обеща Морган, наклони глава и прошепна в ухото й: — Хареса ми нашата разходка днес. Ще ти липсвам ли, любов моя?
— Ни най-малко — излъга тя, като му се усмихна чаровно. — Желая ви приятен път.
Обърна се бързо и тръгна към къщата, като по някаква странна причина не се подчини на желанието си да го изпрати с поглед. Вече сама в стаята си, съблече измачкания, изцапан от тревата и пръстта костюм и внимателно го остави на стола, за да бъде почистен. Потрепери от студ в долната си риза. После си легна, сгуши се сред завивките. Съзнанието й се връщаше към изживяното през следобеда. След това си го представи облечен за бала тази вечер, страхотно привлекателен в черния си фрак. Чудеше се защо не й предложи да го придружи до Лондон; все пак те бяха решили да се женят. Но си спомни, че все още носи траур заради баща си. Това бе основателна причина да не бъде представена все още в обществото. Реши, че той щеше да я запознае с плановете за тяхното бъдеще, след като уреди някои неща. Може би така се постъпваше, а той бе наясно с порядките във висшите кръгове. И въпреки това още при следващото му идване тя трябваше да разговаря с дука докога ще продължава годежът им. Алиса прегърна възглавницата и реши да си почине още малко, преди да слезе за късния обед. После заспа непробудно.
Морган мислеше непрекъснато за Алиса, докато пришпорваше двойката прекрасни коне към Лондон. Искрено съжаляваше, че трябва да я остави, но не беше възможно да отсъства от бала на лейди Честър, организиран в чест на годежа на Тристан и Каролайн.
Освен че бе брат на младоженеца, бе необходимо да се появява възможно най-често на обществени места, за да поддържа впечатлението за постоянни контакти с влиятелни членове на правителството.
Подобно поведение трябваше да предизвика Фолкън да действа. И въпреки направеното досега, нямаха никакъв успех със заложените капани в Рамсгейт Касъл и в дома му в Лондон.
Дукът се надяваше нещата да се изяснят скоро. Въпреки уверенията на лорд Касълриг относно безопасността на старата дукеса, Морган се безпокоеше. Бе положил огромни усилия да я убеди да остане в Лондон след бала, но нищо не можеше да я спре да потегли за Рамсгейт сутринта.
Връзката му с Алиса бе още едно, макар и приятно, усложнение. Той напълно разбираше, че не можеха да разчитат на уединение, докато в Уестгейт Менър продължаваха ремонтните работи. Знаеше, че най-доброто решение бе да й осигури собствен дом. Възможно най-бързо.
В момента не можеше да й предложи къща в Лондон. Алиса бе твърде горда от работата си в Уестгейт Менър и щеше да се почувства обидена, ако я накараше да напусне имението сега. Той се изсмя гласно, като не можеше да повярва, че прави толкова отстъпки на тази жена. Но тя не приличаше на никоя от предишните му любовници и Морган бе решен да й осигури специални условия. Тялото му се напрегна при спомена за следобедната им разходка. Алиса му бе отговорила с неподозирана страст, синхронът им бе бил съвършен. Тази жена бе изтъкана от невинност и чувственост и той искаше пак да се наслади на това очарователно съчетание.