— Имаш невъобразима фантазия, Каролайн.
— Не се тревожи, Морган. Тайната ти ще бъде запазена.
Дукът се канеше да я убеди, че младият Гилбърт няма от какво да се притеснява, но се въздържа. Реши, че няма да навреди, ако обърне известно внимание на мис Дюпон. Доста френски емигранти се навъртаха наоколо. Хора, чиято лоялност бе поставена под съмнение от Министерството на войната.
— Тайна? — попита Тристан, присъединил се към тях. — Чух, че каза нещо за Морган и тайни?
— Брат ти е очарован от мис Дюпон — нетърпеливо обясни Каролайн.
— Добре опазваш тайни, Каролайн — усмихна се кисело дукът.
— Но това е Тристан — защити се момичето. — Ако не можеш да се довериш на единствения си брат, тогава на кого?
Морган не отговори, погледът му не слизаше от Маделин Дюпон.
— О, скъпи — внезапно каза Каролайн. — Ето я и леля Еудора. Нямах възможност да говоря с нея, а тя толкова иска да разбере подробностите за сватбата. Знам, че трябваше да танцуваме, но нали няма да имаш нещо против да разменя няколко думи с нея, Тристан?
— Разбира се, че не, любов моя — отговори годеникът й. — Аз ще си стоя тук и ще изглеждам покрусен.
Тя му отправи страстен поглед и тръгна да посрещне леля си. Щом останаха сами, Тристан се обърна към брат си:
— Изглежда, Каролайн се е развихрила отново да ти търси жена. Искрено се надявам да не те е обидила. Знам колко мразиш да те сватосват с разни момичета.
Морган махна с ръка.
— Не се безпокой за това, Трис. Каролайн бе просто наблюдателна. Аз наистина търсех вниманието на мис Дюпон.
Тристан подсвирна удивено.
— Ако наистина имаш намерение да ухажваш Маделин, ще трябва да изолираш брат й, Хенри. Наблюдава я неотлъчно.
— А ти познаваш ли го?
— Срещал съм го два пъти. В дома на Каролайн. Доколкото си спомням, я дразнех, че Хенри ухажва Присила. Всъщност по-малкият брат на Каролайн е хвърлил око на красивата Маделин.
— А тя отвръща ли на чувствата му?
— Не може да се каже със сигурност. Предизвиква го да я ухажва, но съм чувал, че французите са специалисти в тези неща. Бащата на Каролайн едва не получи удар, като разбра за желанието на сина си. Малкият явно е хлътнал доста.
Морган се ухили, като си спомни приповдигнатите рецитации на барон Гренъм относно войната.
— Да, спомням си. А били ли са братът и сестрата Дюпон в Рамсгейт Касъл?
Тристан помисли малко и отговори:
— Да. Бяха канени на семейното тържество за Коледа миналата година. Беше такава тъпканица, че едва ли си ги забелязал. Може би са гостували още един или два пъти, но не съм сигурен. Ти не говориш за сериозни намерения спрямо това момиче, нали, Морган? — учудено попита той.
— Може би имам нещо предвид — загадъчно съобщи дукът. — Но не в смисъла, който ти питаш, скъпи братко. Извинявай, но отивам да проверя дали мис Дюпон е поела ангажимент за вечерята.
Морган прекоси препълнената зала с умението на човек, който често го е правил, после спря до една мраморна колона и се загледа в групата младежи, наобиколили французойката. Наблюдава ги няколко минути и не можа да не се възхити на флирта, който момичето водеше — отправяше остроумни забележки към всеки един, но без да обръща прекалено внимание на никого, като въпреки това ги предизвикваше всичките да продължават да се надяват в успеха на ухажванията си.
Кратка пауза в разговора позволи на дука да се включи в кръга обожатели. С един-единствен смразяващ поглед успя да прогони някои от тях, но малцина все пак останаха. Сред тях бе и братът на Каролайн, към когото Морган се обърна.
— Би ли бил така любезен да ми окажеш честта, да ме представиш на мадмоазел Дюпон?
Изражението на Гилбърт говореше, че това е последното нещо на света, което би свършил, но нямаше начин да откаже.
— Мадмоазел Дюпон, мога ли да ви представя Морган Аштън, дук на Гилингам? — почти беззвучно каза младият човек.
— Мадмоазел — обади се с копринено нежен глас дукът, повдигна ръката й и положи многозначителна целувка върху нежната кожа. — Очарован съм най-после да се запозная с вас.
Маделин Дюпон се изчерви леко при този очевиден интерес, но остана царствено спокойна. В присъствието на дука останалите приличаха на непослушни момчета.
— Ваша светлост — напевно отговори момичето. — Толкова съм доволна да се запозная с вас. Каролайн често ми е разказвала за очарователния брат на Тристан.
Дукът й отправи зашеметяваща усмивка:
— Ласкаете ме, мадмоазел.
Тя му върна усмивката и Морган трябваше да признае, че момичето е хубаво. Беше дребна, едва стигаше рамото му. Дълбокото деколте на снежнобялата коприна очертаваше прекрасни гърди и чудесно контрастираше с черните къдрици и тъмните очи. Докато я преценяваше, в съзнанието му изплува образът на Алиса и сладката й усмивка, но дукът бързо прогони видението, защото имаше ясно определена цел — да очарова французойката. За съжаление, нямаше голяма възможност за разговор, тъй като внезапно отнякъде изникна брат й.