— Готова ли си за вечеря, Маделин? Лейди Огдън бе така добра да ни предложи места на своята маса.
— Какво чудесно съвпадение. Аз също възнамерявах да седна там. Мога ли да ви предложа ръката си? — Жестът бе толкова неочакван, че нито Гилбърт, нито Хенри успяха да реагират. Объркана, тя погледна първо единия, после другия, най-сетне сви рамене философски и прие предложената й ръка.
Хенри и Гилбърт тръгнаха след тях и неотлъчно ги следваха до залата с бюфета.
Гилбърт пръв забеляза лейди Огдън, седнала на голяма маса в единия от ъглите на огромната зала.
— Ще вечеряш с нас, Морган? — леко изненадана попита тя, докато малката група се настаняваше около масата.
— Ако не възразяваш, Присила — отговори дукът.
— Разбира се, че не — незабавно каза тя. — Виждам, че вече си се запознал с мадмоазел Дюпон. А представиха ли ти брат й, Хенри Дюпон?
— Сигурен съм, че сме се срещали из игралните зали, нали, сър? — излъга Морган, а в гласа му се таеше предизвикателство.
— Може би — вяло отговори младият човек. Той изглеждаше още по-раздразнен от вниманието, с което дукът обграждаше сестра му, когато разбра с кого всъщност си има работа.
Маделин умело заглади впечатлението от неловкото мълчание, като започна да бъбри за незначителни неща. После вниманието на всички се насочи към ястията, които лейди Холанд предложи на гостите си. Вместо дългото, сложно, обичайно меню в центъра бе оформена огромна маса, натежала от изобилието на безброй блюда с фазани и различни домашни птици, рибни предястия, пудинги, желета, пасти, плодове, ядки и бонбони.
Елегантно облечени прислужници с напудрени перуки сновяха между този импровизиран бюфет и масите. Стотици малки свещи разпръсваха светлина, носеше се уханието на прекрасните цветя, аранжирани в изкусни фигури.
Щом всички се настаниха удобно, Морган насочи разговора към Маделин.
— Кажете ми, мадмоазел Дюпон, липсва ли ви родната Франция? — попита дукът с най-очарователния си глас.
Момичето трепна леко, но все пак отговори охотно:
— Съжалявам, Ваша светлост, но имам бледи спомени за Франция. Била съм много малка, когато чичо ни е успял да ни преведе с Хенри тайно през границата. Оттогава не сме се връщали.
— А родителите ви, мадмоазел?
— Гилотинираха ги, Ваша светлост — отговори рязко Хенри вместо сестра си. — Те нямаха нашия късмет.
— Искрено съжалявам — кратко каза Морган, като не вярваше в историята на Хенри. — Не знаех.
— Съдбата ни не е необикновена, Ваша светлост — заговори меко Маделин, като се опитваше да заглади впечатлението от грубостта на брат си.
— Но вие не може да не храните надежда някой ден да си възвърнете земите и титлите — продължаваше да ги притиска Морган. — Говори се, че Наполеон е склонен да върне собствеността на онези благородници, които го подкрепят.
— Не сме толкова неблагоразумни да разчитаме на милостта на един луд, Ваша светлост — остро прозвучаха думите на Хенри. — Ние сме отявлени роялисти и никога не бихме опозорили името си, като служим на корсиканеца.
— Трябва да опиташ еленовото месо, Морган — намеси се лейди Огдън, опитвайки се да смени опасната тема. — Никой не може да се похвали с готвач като този на лейди Холанд.
Морган реши да отстъпи и разговорът се пренесе върху обичайните теми за храната, присъстващите гости и последния кон на Гилбърт. Дукът наблюдаваше Хенри Дюпон по време на вечерята. Не можеше да се освободи от усещането, че французинът крие нещо. Въпреки че създаваше впечатление за активен участник в разговора, Хенри не изпускаше от поглед околните. Сякаш се пазеше от някого. От кого или от какво, Морган засега не знаеше.
След вечерята господата се извиниха и се пренесоха в игралната зала да поиграят вист. Морган не успя да седне на една маса с Хенри Дюпон и бързо се отегчи. Реши, че ще има по-голям успех с Маделин, докато брат й не я надзираваше, и тръгна да я търси, но тя сякаш бе изчезнала.
— Странно — мърмореше си дукът, докато обикаляше за втори път балната зала.
След това видя отдалечаващата се рижа глава на Гилбърт до отворената врата на терасата. Младият човек бе хванал здраво Маделин под ръка и двамата излязоха навън. Решил, че е издърпал достатъчно ушите на младежа за тази вечер, Морган сметна за проява на лош вкус да последва двойката. След като се сбогува с брат си и с домакинята, дукът напусна бала в значително по-добро настроение, отколкото при пристигането си.