Известно време младата жена се опитваше да схване значението на казаното.
— За мен? — възкликна най-накрая тя удивено. — Купил си я за мен?
— За нас — меко я подразни той. — Знам, че държиш на самостоятелността си, затова съм уредил документите и къщата е твоя собственост. Но ми се иска да прекарвам тук повече време заедно с теб. Бих желал да ти върна Уестгейт Менър, но Тристан и Каролайн просто се влюбиха в мястото. Надявам се, че това ще бъде достойна замяна. Нали не си разочарована?
— Разочарована — проплака Алиса, все още зашеметена. — Та аз съм поразена, изумена, смаяна…
Тя знаеше, че дукът има много резиденции, но ето, че бе избрал специално кътче само за тях двамата — отдалечено от света, уютно и красиво. Това беше много повече от един жест на щедрост. Разбра, че Морган не само е оценил същността й на независима жена, но очевидно нямаше нищо против тя да си остане такава. Очите й се изпълниха със сълзи и Алиса извърна бързо глава, за да ги скрие.
— Благодаря — просто промълви тя. Не знаеше какво да каже повече. — Ще обичам това място, Морган. Радвам се на красотата му, но още повече на жеста ти — купил си го за нас.
— Ела, нека видим всичко. — Дукът бе доволен, че тя е щастлива и облекчен от факта, че не се бе почувствала обидена, защото къщата бе в провинцията.
Всичките си любовници бе настанявал в Лондон. Плащаше наема и всички останали разноски, докато връзката продължаваше. Сега изпитваше чувството, че няма да се насити дълго време на тази жена, но бе реалист и знаеше, че всичко си има край. И бе най-добре, когато свършваше при взаимно съгласие. Но междувременно и двамата щяха да се наслаждават на интимността и любовта си без неудобствата и задълженията, които един брак изискваше.
Знаеше също, че постъпва доста екстравагантно, като й подарява къщата, но бе убеден, че тя заслужава сигурност в бъдеще. Заедно с това малко имение, той щеше да й предостави и необходимата издръжка.
Обиколиха заедно стаите, след което се запознаха с няколкото души от персонала. Възхищението и благодарността на Алиса растяха и тя непрекъснато се радваше на разни предмети — обожаваше антикварните вещи, особено китайския рисуван порцелан. Реши обаче, че повечето от картините трябва да се махнат. Всяка стая й носеше нови преживявания и Морган бе доволен да я види толкова щастлива.
— Мисля, че тук ще са необходими златисти завеси — каза тя, след като разгледа спалнята на господаря. — И подходяща сатенена покривка на леглото. А също и зелено персийско килимче под него. Може да е на кафяви и жълти листа. Одобряваш ли идеята?
— Скъпа мис Карингтън, би трябвало вече да знаете, че харесвам всичко, което вършите в спалнята — ухили се палаво той и затвори вратата зад гърба си.
Алиса усети как сърцето й замря, защото Морган тръгна към нея.
— Ваша светлост! — запротестира тя, когато той я взе в ръцете си. — Морган, моля те… Слугите!
— Те имат достатъчно добро основание да си затварят очите за неща, които не ги засягат — отсече той.
Хубавото му лице се изкриви в похотлива усмивка и дукът се приведе над устните й. След като се противи малко в началото, Алиса отговори страстно на целувката му. Любовта им бе всеотдайна и й носеше такава радост. Тя потръпна от желание, когато Морган прошепна в ухото й еротичните си копнежи.
Ръцете му не спираха да я галят и притискат към силното му тяло. Той повдигна брадичката й, Алиса се взря в очите му и видя блясъка на страстта. Големите му ръце обгърнаха лицето й, той целуна поред челото, бузите и накрая меките, податливи устни. Взаимното им желание пламна, нетърпението победи волята й. Морган изследваше с език устата й, вкусваше сладостта й, искаше все повече и повече.
Всяка частица на тялото й отговаряше на този зов. Тя стенеше, извиваше се и му шептеше колко неразумна и полудяла от страст я караше да се чувства той.
Морган обсипваше с нежни целувки лицето й и умело я водеше към голямото легло. Ръцете му жадно галеха гърдите и. Прокара пръсти по тънкото й бельо и Алиса въздъхна от удоволствие. Тя целуна гърлото му, вдиша чудесния мъжки аромат, опияни се от близостта им. Беше й толкова добре, толкова сигурно в прегръдката му. Наслаждаваше се на всеки момент. Повдигна глава и му върна целувката с такава страст, че той почти изгуби контрол.
— Бях далеч от теб цяла вечност, сладка моя — прошепна мъжът дрезгаво.
Бе изумен от смелостта й да показва чувствата си и нуждата да бъде с него. Забори се с множеството малки копчета на гърба на роклята й. Накрая, изгубил търпение, просто свлече дрехата и разкри прекрасните заоблени гърди. Ръцете му поеха снежнобялата плът, езикът му подразни набъбналите зърна.