Алиса задвижи бедрата си, притисна се в твърдата му мъжественост, закопняла за сливането на телата им. Пръстите й разкопчаха ризата и най-после се добраха до голите му гърди, обсипани с къдрави косъмчета. Страстно се притисна към тялото му.
— О, господи — изръмжа дрезгаво Морган. — Ще разкъсам тази рокля, ако не спреш, любов моя.
Алиса се усмихна доволна, че има такава власт над него. Отстъпи крачка назад и започна да го съблича.
Морган стоеше неподвижен и се наслаждаваше на новото й хрумване. Остави се в ръцете й и после, гол и туптящ от страст, я обърна към себе си и доразкопча дрехата й. Паднаха в леглото и забравиха всичко наоколо.
Алиса се обърна по гръб и усети пръстите му в топлата си утроба, докато езикът му, проникваше в устата й.
— Господи, толкова си мека, топла и влажна за мен, любов моя — прошепна Морган, а пръстите му ставаха все по-нетърпеливи.
— Искам те в мен — прошепна тя, лудешки устремена към него, извивайки като лък тялото си.
Той се разсмя радостно.
— Тогава го направи, мила — каза той и се изтегна в леглото.
Алиса изглеждаше объркана за момент:
— Не те разбирам, Морган!
Той я грабна, извъртя я, повдигна я и я настани седнала върху бедрата си.
— О… — долетя тихият й шепот. — Сигурен ли си в това, което правиш, Морган?
— Абсолютно сигурен, сладката ми — провлече, а, устните му се извиха в ням въпрос.
Тя се надигна и после бавно се спусна, като усещаше възбуждащото проникване в плътта си. Морган изпъшка от напрежението, което искаше да утоли. Протегна ръце, сграбчи гърдите й и с рязко движение се оттласна нагоре.
Тя пое въздух шумно и той веднага спря.
— Боли ли те?
— Не. Чувствам се великолепно.
Думите й го подтикнаха към действие — ръката му се плъзна към копринения триъгълник.
— Толкова си красива — прошепна в забрава. Косата й се диплеше, разпиляна на медни вълни, изящните гърди се надигаха и спускаха бавно, лицето й сияеше с особена прелест. После, сякаш досетила се внезапно какво да прави, тя се задвижи в прастария, чувствен ритъм и го остави без дъх. Мускулите й се стегнаха около тялото му и му показаха, че кулминацията за нея е настъпила. Вглеждаше се удивено в лицето й, докато удовлетворението дойде. Вълнението й доведе до неговото освобождаване и чувството, че излива в дълбините й семето си, бе необикновено и прекрасно.
Малко по-късно се опитваха да успокоят дишането си. Морган я бе приютил до биещото си от любов сърце. Косата й ги обливаше като водопад и Алиса непрекъснато оправяше ту един, ту друг кичур. Сгуши лице във врата му и си призна:
— О, Морган. Обичам те толкова много.
Думите се изплъзнаха с такава лекота, че тя нямаше време да помисли предварително. После тялото й се напрегна от реакцията му. Той мълчеше. И колкото по-дълго мълчеше, толкова повече се стягаше топката в стомаха й. Алиса въздъхна. Може би не я бе чул, помисли си тя с объркано чувство на съжаление и облекчение. Да обича човек като него, си беше риск и тя се чувстваше несигурна и лесно ранима. Трябваше да чака мига на признанията и емоциите.
— Тежа ли ти? — попита тя в желанието си да разбере потискащото мълчание.
Повдигна се на лакти, косата й се разпиля по лицето му и Алиса протегна ръка, за да отмести кичурите. Той отвори очи и я погледна с такава нежност и топлота, че гърлото й се стегна от прилива на сълзите. Отмести се бързо от тялото му и си помисли, че ако този мъж не престане да я гледа така, тя щеше да направи някоя глупост. Като да му повтори, че го обича, например.
На Морган не му хареса отдръпването й и той отново я взе в ръце. Люлееше я нежно върху тялото си и тя се наслаждаваше на почивката. Видя голямата върба, поклащаща клони пред прозореца на стаята. Забеляза птичката, прехвръкваща от клонче на клонче, да вика малките си. Притисна се до любимия си и може би за пръв път в живота си се почувства сигурна.
— Време е да се връщаме, скъпа. — Гласът на Морган наруши спокойното мълчание.
Алиса се стресна и го погледна въпросително.
— Мисис Стратън ще се безпокои, ако не сме в имението преди смрачаване.
— Да. И ще има още един чудесен повод да клюкарства — с лек смях го прекъсна Алиса.
Изправи се гола, скочи от леглото и започна да рови из дрехите си за долната риза.
После седна в края на леглото и внимателно обу чорапите си, докато Морган си слагаше бричовете.
— Кога ще се местим тук, Морган?