— Щом като прецениш, че е готова за живеене, любов моя. Няма да ти отнеме много време. Доколкото виждам, не възнамеряваш да правиш големи промени. Може би няколко седмици ще ти бъдат достатъчни. Надявам се, че разбра как ще си прекарваме времето тук.
Няколко седмици! Ако щяха да се местят толкова скоро, то Морган явно бе уредил всичко по сватбата. Алиса се почувства засегната, че не я бе попитал за желанието й, нито пък я бе осведомил за намеренията си. След това реши, че и без това не би могла да помогне много. Всъщност не знаеше нищо за сватбените приготовления. Не беше дори присъствала на венчавка.
— Не си планирал голяма церемония в Лондон, нали, Морган? — предпазливо попита Алиса. — Надявам се, че всичко ще бъде много семпло, само с присъствието на най-близките ти.
— М-м… — промърмори дукът с глава под леглото. Тъкмо вадеше ботушите си.
— Не предпочиташ ли този вариант? — продължи тя. — Знам, че може би се очаква да бъдат поканени доста хора и да го направим по-пищно в Лондон, но не бихме ли могли да избегнем официалността? Освен това ми се струва, че е най-добре да бъде сутринта. Сигурна съм, че ще се приеме от всички.
— Кое ще се приеме? — попита Морган разсеяно, докато търсеше сред завивките ризата си.
— Семплата брачна церемония.
— За какво?
— За нашата сватба.
— Моля? — Главата му отхвръкна нагоре и той я загледа смаяно.
— Добре… добре — бързо каза тя и отвърна поглед от гневното му лице. Аз просто предположих. Няма нужда да се ядосваш. Ще направим това, което ти искаш и смяташ за най-добро — обърна му гръб и се зае да прихваща косата си срещу голямото пиринчено огледало.
— Скъпа мис Карингтън, ще ми обясните ли за какво, по дяволите, говорите? — изкрещя той, приближи се до нея, грабна я за лакътя и я извъртя към себе си.
— Морган, боли ме! — извика тя, изплашена от гнева, изписан по лицето му, и объркана от реакцията му. — Аз просто споделях мислите и желанието си за семпла венчавка. Не ми се щеше да усложняваме нещата.
— Говориш ми със загадки, драга. Не знаех, че ще се женим. — Той снижи глас, но Алиса усети презрението.
Морган охлаби желязната си хватка, но продължи да стои надвесен над нея и да се взира с ненавист в очите й.
— Да не се женим? — като ехо повтори тя, напълно объркана. — Променил си решението си?
— Никога не сме обсъждали подобен въпрос — обяви той с по-спокоен глас.
— Но… но първия път, когато бяхме заедно — Алиса заекна и продължи с дрезгав шепот: — След като ти… ти каза, че искаш да се грижиш за мен. Ти… ми обеща закрилата на твоето име.
— Да. Така беше. И ти прие — отговори бавно той, като започваше да разбира.
— Съгласих се да стана твоя жена.
— Съгласи се да ми станеш любовница — меко я поправи Морган, като се питаше как се е стигнало до толкова грешно тълкуване на намеренията му.
— Какво?
— Моя любовница — повтори той.
— Боже господи! — прошепна Алиса в шок, толкова удивена от думите му, че едва говореше. Отпусна се на близкото канапе и се опита да подреди мислите в главата си. Но не успя.
Морган стоеше до нея и на няколко пъти прочисти гърлото си. Чувстваше, че не би могъл да я вини, и това усложняваше положението му. А и сам се чувстваше виновен за неловката ситуация. Протегна ръка да я утеши и тя се сепна, повдигна глава и го загледа, сякаш я бе ударил.
— Не ме докосвай — изсъска. — Как смееш да ме оскърбяваш с подобно предложение?
Бе се събудила от транса и сега се бореше за остатъците от достойнството си. Морган си помисли, че предпочита тихата й скръб.
Алиса скочи от мястото си и заобикаля из стаята като животно в клетка.
— Как може да си толкова жесток и да ме унижаващ по този начин? — спусна се тя към него.
Гневът й събуди ответна реакция и дукът се разкрещя:
— Не ми се правете на невинна девица, мис. Припомням ви, че дойдохте доброволно в леглото ми — злобно добави той, като смътно съзнаваше, че не е прав.
Но не можеше да се сдържи.
Очите й проблеснаха като ножове към лицето му и тя цялата пламна при спомена за всеотдайността си през онази тяхна първа нощ.
— Беше различно тогава и ти го знаеш.
— Какво да знам?
Алиса не му отговори. Защо да му обяснява сега? Вече нямаше значение. Нямаше да се женят. Беше излязла пълна глупачка. Как въобще си го бе помислила? Студ обхвана тялото й и тя потрепери. Единствената й мисъл бе да се махне оттук.
— Тръгвам си — бавно каза тя. Недооблечена, грабна обувките и шапката си и излезе от стаята.
— Проклятие! — изруга дукът.
Седна в края на леглото и започна да се бори с ботушите си, като се ослушваше за каретата. Бе убеден, че тя щеше да потегли без него.