— Не мислиш ли, че ще стане подозрителен?
— Може би. Тогава ще заминем незабавно. Моля се да е достатъчно запленен от жена си, за да го е грижа за мен.
— Тогава решено — въздъхна Мейвис.
— Да… — бавно се съгласи Алиса, а умът й все още бе зает с мисълта за парите. И се сети за всички онези излишни мебели, с които бе претъпкан таванът.
— Всъщност имам още някои идеи как да си набавим пари.
— Добре. Стига вече планове засега — приключи разговора Мейвис. Не й харесваше как изглежда Алиса.
— Лягай и си почивай, ще те събудя за вечеря.
Алиса се канеше да протестира, но изведнъж усети колко бе изморена и отпаднала. Сега, повече от всякога, трябваше да се грижи за себе си. Имаше много работа за свършване. Септември щеше да дойде толкова скоро и тя трябваше да е подготвена да напусне Уестгейт Менър. Завинаги.
Глава 12
Тристан се разхождаше из кабинета на Морган и най-после седна зад бюрото, където дукът обикновено работеше. Почувства се удобно в кожения стол и с удоволствие протегна краката си върху бюрото.
— Каролайн иска да знае дали ще има място в твоята карета за нас довечера. Баба се отказа от вечерните забавления, а жена ми настоява, че ти и Маделин се нуждаете от компания за операта.
Морган му отправи недоволен поглед.
— И как точно е разбрала Каролайн, че ще водя Маделин на опера тази вечер?
Тристан се протегна и отвори уста в ленива прозявка.
— Ами те двете ходили на соарето на лейди Джърси днес следобед. Въпреки че едва ли човек трябва да е гений, за да разбере, че ще придружаваш Маделин. Ти направо не се отделяш от нея през последните няколко месеца.
Морган долови сарказма в гласа на Тристан.
— Не одобряваш ли, братко? — издигна вежди той.
— Недей да се сърдиш, Морган. Само казвам какво виждам. Но ако питаш за мнението ми, добре, въпросът не е в това, дали одобрявам. Просто не разбирам от какво си привлечен.
— Не смяташ Маделин Дюпон за привлекателна? — засмя се Морган, което рядко му се случваше напоследък. — Никога не съм мислил, че ще дойде ден, когато няма да оцениш една хубава жена. Бракът ли те промени толкова?
Тристан повдигна рамене.
— О, предполагам, че Маделин е достатъчно хубава. Бог знае как зет ми, Гилбърт, е зашеметен от нея, въпреки че ти направо монополизира дамата в последно време. Но през всичките тези дни, които прекара с нея, ти не изглеждаш щастлив, Морган. Винаги съм се надявал да срещнеш жена, която ще ти носи радост.
— Не съм се спрял на Маделин Дюпон. Нека кажем, че ме забавлява временно.
Дукът беше впечатлен от верния усет на брат си, но се надяваше, че ситуацията не беше ясна и за останалите. Той наистина се чувстваше отегчен от компанията на французойката, но бе важно за мисията му да бъде близо до нея и брат й.
Морган се протегна към шкафа до стената и взе две чаши. Наля вино за двамата и смени темата.
— Кажи ми кога се местиш в оня стар паметник, който ти подарих? Мислех, че ще е готов до август.
— И аз смятах така — разсмя се Тристан, като схвана положението — брат му не искаше да обсъжда Маделин. Беше загрижен, но не трябваше да прекалява. Знаеше, че ако Морган иска да му се довери, ще го направи, когато реши. — Работата по къщата се проточи и няма да приключи скоро. Възхищението ми от нашата баба нарасна стократно през последните месеци. Чудя се как е търпяла дядо ми да прави ремонт на Рамсгейт Касъл цели двайсет години! А са живели тук през повечето време, когато се е вършела работата. Трябва да е било ужасно.
Морган се съгласи със смях.
— Неслучайно нейният герб е гравиран върху камъка над главния вход.
— Все още се надяваме да се настаним в Уестгейт Менър преди Коледа. Каролайн иска да изчакаме, докато всичко приключи. Много от познатите ни вече си отпътуваха за именията, но за нея все има какво да се прави в Лондон — хубавото му лице се намръщи. — Надявам се, че не ти създаваме проблеми, Морган. Винаги можем да отседнем у семейството на Каролайн, ако нарушаваме спокойствието ти — нещастното му изражение показваше колко му допада тази идея.
— Не ставай смешен. Това е толкова мой, колкото и твой дом. Честно да ти кажа, доволен съм, че сте тук. Също и баба. Знаеш колко обича да бъбри с Каролайн.
— Обещавам да се изнеса оттук възможно най-скоро. Мистър Уолш вече е напуснал Уестгейт Менър и лейди Алиса наблюдава довършителните работи.