— Какво?
Сега бе ред на Тристан да накара брат си да се чувства неловко.
— Знаеш много добре, че лейди Алиса ръководи ремонта. Нали сам я препоръча?!
Морган почти изпсува.
— И това си беше чудесно предложение, Морган. Дори нямаш представа как се справя тя. Води подробни записки и управлява парите много умело.
Дукът скочи от стола и се заразхожда из стаята. Не му се искаше да се срещне с Алиса точно сега. Чувствата му не бяха преминали, щеше да изпитва несигурност в нейно присъствие. А освен това бе обещал да стои далеч от Уестгейт Менър.
— Не можеш ли да пратиш някого, за да донесе документите? Иди самият ти! — Той погледна с надежда към брат си.
Тристан се усмихна чаровно, като се наслаждаваше на раздразнението на брат си. Бе доволен да види, че теорията му за Алиса Карингтън не е безпочвена.
— А, не, Морган, не мога. Не знам какво точно търсиш. Ако искаш да ми кажеш… — провлачено завърши Тристан, а коварната му усмивка влуди дука.
— Отивам аз! — избоботи Морган неспокойно и странно развълнувано.
— Чудесно. Има ли нещо друго? — попита Тристан и тръгна бавно към вратата.
— Не — прозвуча зад гърба му троснатият отговор. — Тръгвам още утре на зазоряване. Много ти благодаря за помощта.
Дукът пристигна в Уестгейт Менър малко след обяд. Докато яздеше по чакълената алея, той си помисли колко променено изглеждаше всичко. Сградата лъщеше от чистота — тухлите бяха измазани, счупените — подменени. Прясно боядисаното дърво сияеше отдалеч. Алеята бе опасана от изящно подредените храсти. Моравата грееше със свежа зеленина. Наоколо бе чисто и сякаш те канеше да влезеш.
Скочи от седлото и застана пред големите дъбови врати с нови пиринчени ръкохватки.
„Странно успокояващо ми действа фактът, че някои неща не са се променили“ — помисли си той, защото, както и първия път, чакаше напразно някой да поеме жребеца му. Понечи да извика Нед или Пъркинс, но после промени решението си и поведе коня към конюшнята.
Не намери никого и там, затова свали седлото на животното, даде му прясна вода и храна и го върза в една от празните клетки. После се отправи към кухнята, уверен, че ще завари мисис Стратън около печката.
Но изненада Пъркинс. Икономът седеше сам и довършваше обяда си.
— Ваша светлост! — заекна удивено старият човек, когато забеляза дука.
— Здравей, Пъркинс — с най-обикновен тон започна Морган, сякаш бе говорил с иконома вчера, а не преди цели пет месеца. — Има ли някой вкъщи?
Пъркинс забави отговора си, после каза:
— Всички заминаха в отпуска да посетят семействата си преди пристигането на лорд Тристан. Тук сме само с Мейвис и Нед.
— А лейди Алиса?
— Неразположена е — автоматично отговори икономът с думите, предназначени за всеки, който търсеше Алиса.
Всъщност тя бе в горната градина. С Мейвис беряха свежи зеленчуци за вечеря. Старият човек се съмняваше, че господарката му ще иска да се срещне с дука. Особено в сегашното си състояние.
Морган присви раздразнено очи при това обяснение. Изглежда, Тристан не преувеличаваше, като каза, че Алиса избягва да се среща с него.
— Няма значение — измърмори дукът ядосано. — Ще я видя, след като си свърша работата. Можеш да й съобщиш, ако искаш.
Без повече приказки, той остави объркания иконом и тръгна към библиотеката, за да намери бюрото, в което бе скрил документите. Но щом отвори вратата, замръзна на прага, за да се увери, че не е сбъркал стаята. Нищо не бе останало от предишния й вид — на прозорците висяха нови кадифени завеси, ориенталски килимчета със сложни изображения по тях покриваха пода. Огледа още веднъж, възхити се на ефекта, после потърси бюрото. Нямаше го.
Обърна се да се върне при Пъркинс, но икономът вече стоеше пред него.
— Мога ли да ви помогна, Ваша светлост?
— Да, Пъркинс. Къде е бюрото, което стоеше ей там, под оня прозорец? — посочи той към центъра на стаята и се опита да събере мислите си. — Нали това е библиотеката?
— Да, Ваша светлост. Миналия месец поставиха нови мебели.
— Разбира се — прекъсна го Морган, като си спомни изведнъж. — А старото обзавеждане трябваше да отиде на тавана. Можеш ли да ми покажеш?
Мълчаливо отидоха до таванското помещение. Около двайсет минути дукът обикаля между спретнатите редици от мебели, докато Пъркинс го чакаше безизразно до вратата. Морган успя да се удари няколко пъти в ниските корнизи и гласно кълнеше безплодните си усилия. След още десет минути търпението му се изчерпа. Почувства главоболие и раздразнение.