— Добър ден, дами — започна той с най-приятния си глас. После елегантно се поклони с шапка в ръка. — Не съм имал честта да се запозная с вас. Би ли ми доставила това удоволствие, скъпа?
На Алиса й се прииска да го убие. Тя го гледаше втренчено в красивия профил, зашеметена от неговото безочие. Настъпи очакващо мълчание и с пребледняло лице, тя най-после каза:
— Лейди Робъртс, Сесил, мога ли да ви представя Негова светлост, дука на Гилингам?
Физиономията на лейди Робъртс се вкамени от изненада. На Алиса й се стори, че дамата е съвсем наясно с нейното положение и би желала да я избегне. Само че как да направи подобно нещо, когато пред нея стоеше един дук. В края на краищата, тя реши да се престори, че всичко е наред, и след като се поколеба за секунда, прие запознанството. Сесил, явно неосведомена за ситуацията, направи кокетен поклон и се загледа в дука прехласнато. Бе запленена от външния му вид, но още повече от титлата. Изкикоти се и примигна закачливо. Алиса почувства гаденето да се надига отново в стомаха й.
Тримата си размениха още няколко безсмислени фрази, докато Алиса стоически чакаше, едва си поемаше дъх и не смееше да мигне, вперила поглед напред.
След цяла вечност разговорът свърши. Лейди Робъртс и Сесил си взеха довиждане, като дамата определено пренебрегна Алиса, и си тръгнаха.
Морган веднага пусна ръката й.
Младата жена трепереше цялата и го гледаше право в очите. Той твърдо отвърна на погледа й. Алиса почувства как хладна вълна облива сърцето й, загърна се плътно с наметалото, сякаш да защити себе си и детето, и се отправи към каретата. Качи се някак си, сама, без помощта на дука.
Най-накрая каретата потегли.
Алиса хапеше устни в безмълвна болка. Опита се да потисне сълзите, но не успя. Разочарованието и срамът надделяха и тя избухна в плач. Така и не забеляза, че бяха спрели.
— Моля те, не плачи, Алиса!
До болка познатият глас пресуши сълзите и пробуди гнева.
— Защо ги спря? Те, почти ни бяха отминали. Нямаше да говорят с мен, ако си бе замълчал.
— Вече ни бяха видели. Не можех страхливо да отмина.
— Страхливо? Да не би да си си загубил ума? Знаеш ли какво преживях през последните месеци? Превърнах се в затворничка, само и само да предпазя детето си от хищните им очи.
— Алиса, сърце мое, не се разстройвай толкова — молеше я Морган.
Пресегна се и нежно избърса сълзите. Но жестът я разгневи още повече.
— Махай се — изплака тя и го заудря по ръцете. — Не ме докосвай!
— Алиса, спри! Трябва да се успокоиш!
— Не, няма да се успокоя! Видя ли израза на лицето й? До довечера всички ще знаят как тя и скъпоценната й дъщеря са срещнали дука на Гилингам. С бременната му курва!
Морган трепна при последните думи, но я остави да излее гнева си.
— Не ме е грижа за моето собствено унижение. Знам коя съм и каква съм — една паднала жена, която никой не би приел в обществото. Но детето ми не заслужава това. Аз направих толкова много, за да защитя детето си, нашето дете! А ти, ти разруши всичко, като застана насред улицата и обяви, че аз, Алиса Карингтън, нося копелето ти. И дяволът не би постъпил така, Морган!
Дукът бе ужасен. Никога не бе предполагал, че можеше да я доведе до подобно състояние.
— Моля те, спри и ме изслушай. — В гласа му се прокрадна страх.
Погледът й започна да се избистря. Гледаха се дълго и мълчаливо.
— Прости ми, сърце мое — прошепна той едва чуто.
Нови сълзи бликнаха от широко отворените зелени очи.
— Мислех да се представя за вдовица в Корнуол — изсмя се горчиво тя. — Сега разбирам колко наивна съм била. Щеше да е невъзможно да прекарам останалата част от живота си в безпокойство, че все един ден някой ще разбере, че детето ми е копеле. Това е цената, предполагам! Щом се опитах да живея в лъжа…
Болката и безпомощността й сграбчиха сърцето му. Той беше виновният, негова бе отговорността.
— Боже мой, Алиса — прошепна Морган, — как ли ме презираш!
— Бих искала да можех — тихо прозвуча отговорът, толкова тихо, че той едва разбра чутото.
Протегна ръце и нежно я приласка. Тя неочаквано прие утехата и склони глава на рамото му в пълно изтощение.
Морган се страхуваше да я пусне, затова дръпна силно поводите, после ги пусна и конете продължиха сами бавния си ход до имението. Дукът нито за миг не охлаби прегръдката.
Алиса беше почти заспала, когато пристигнаха в Уестгейт Менър. Сънливо се протегна и докато разбере какво става, дукът я взе на ръце и я свали от каретата. Мина бавно покрай зяпналия от учудване Нед и внесе скъпоценния си товар в къщата.