Тя се бе разбудила и отчаяно се отблъсна от гърдите му.
— Моля те, пусни ме. И без това тежа твърде много.
— Обиждате мъжествеността ми, мис Карингтън — намигна й Морган.
После я залюля и тя скри глава във врата му, като си спомни мириса на силното мъжко тяло.
Дукът спря за момент, за да поговори с Пъркинс, и сетне продължи по безкрайното протежение на стълбището до нейната стая. Остави я в леглото, но тя напразно се опита да седне изправена в меката постеля. Бременността я правеше несръчна. Като се усмихна на безплодните й усилия, Морган протегна ръка да й помогне. Тя посрещна жеста му недоволно, намръщена заради явното му наслаждение от слабостта й. Искаше й се да се справи сама и безсилието й носеше само раздразнение. Потисна неудържимото желание да ухапе подадената й ръка и прие помощта.
Морган въздъхна престорено тежко, докато я повдигаше до седнало положение.
— Не е смешно, Морган. Бих искала да видя колко чевръст ще си ти, ако носиш такъв товар.
— Извинявай, любов моя — отговори той, като прикри веселостта си. — Но просто приличаш на пълнена патица с разперени крила, когато се опитваш да седнеш сама…
— Патица… патица! Продължавай! Какво друго, още по-неприятно, ще ми кажеш?
Той развърза наметката й и я постави на стола до вратата.
— Права си, разбира се — продължи със сериозен глас. — В действителност приличаш повече на гъска.
Алиса въздъхна и легна.
— Сигурна съм, че сега съм просто една крава — студено прозвуча гласът й.
Морган бързо се приближи до нея, повдигна брадичката й и се вгледа в зелените очи, уголемени от бледността на лицето. В този момент наистина съжали, че я подразни.
— Винаги съм мислел, че си красива, Алиса — дрезгаво каза той. — Но никога не съм те виждал по-прекрасна.
Ръката му се поколеба, после се плъзна към корема, където растеше детето му.
Алиса се обърка, почувствала треперещите му ръце. Тя се опита да го спре.
— Недей! — запротестира Морган. — Моля те, разреши ми да докосна нашето бебе.
Молбата му я спря да отблъсне ръцете, изучаващи корема й. И изведнъж бебето помръдна силно, сякаш риташе мъжа, който го безпокоеше. Или може би го поздравяваше?
— Господи! — възкликна Морган, стреснат от внезапното движение. — Често ли прави така? — отново притисна ръка към тялото й в очакване на ново раздвижване.
Алиса повдигна рамене, в очите й проблеснаха сълзи, бе благодарна за вълнението в гласа на мъжа. Тя почти повярва, че той обича бебето й. Опита се да стане и Морган неохотно й помогна. После подреди множество възглавници зад главата й, като се опита да я настани възможно най-удобно.
— Трябва да говорим, Алиса — започна сериозно той.
Тя кимна.
— Не бива да оставаме насаме в спалнята ми, Морган. Може би е по-добре да слезем долу.
Дукът се засмя на предложението й.
— Малко е късно да се тревожим за благоприличието, нали, мис Карингтън?
Тя също се засмя в отговор.
— Да, добре, предполагам, че наистина вече няма смисъл.
Колко обичаше да го вижда усмихнат. Изглеждаше много по-млад и по-малко сериозен. Погледна към разрошената му коса и напрегнатите сиви очи и въздъхна. Чудеше се дали детето ще спечели любовта му. Надяваше се да е така.
Морган седна до нея и взе ръката й в своята. Алиса усети топлината и силата на пръстите му и зачака.
— Първо искам да ти обясня отвратителното си поведение днес.
Алиса потръпна при неприятния спомен, но не го спря. Съмняваше се, че въобще съществува смислено обяснение, но й се искаше да се остави да бъде убедена.
Мъжът се сви под открития й поглед. Сега тя го слушаше внимателно и той имаше възможност да говори. Но откъде да започне? Особено след като й бе причинил такава мъка.
— Трябваше да ме заведеш при онова бюро в магазина на Хопкинс — започна Морган отново.
— За да вземем белия плик? — прекъсна го тя. — Не си ми казвал нищо за това.
Морган се намръщи.
— Нямам никакво намерение да ти казвам и в бъдеще.
Изправи се и закрачи нервно из стаята.
— Признавам, че нарочно изчаках лейди Робъртс. Трябваше да ти покажа, че не можеш да се справиш без мен, че се нуждаеш отчаяно от помощта ми. Искам да се оженя за теб и да се грижа за двама ви. Искам детето ми да се роди в Рамсгейт Касъл. Но се страхувам, че ти няма да ми разрешиш.
Тя го погледна недоумяващо.
— Не разбирам, Морган.
— Алиса. — Той прокара ръка по челото си, после впери поглед в тавана. — Няма да ти позволя да ме изхвърлиш от живота си.
— Ти сериозно ли говориш! — в гласа й звучеше удивление. — Искаш да се оженим. Наистина? Въпреки че се бе зарекъл твърдо да не го правиш никога?