Морган сведе очи и се загледа в корема й.
— И ти наистина остави тези две жени да ме огледат, за да си сигурен, че ще разбера какво ме очаква и ще се омъжа за теб? — повтори тя казаното от него, за да е сигурна, че е разбрала правилно.
— Да.
Тя поклати глава и се разсмя.
— Никога ли не ти е хрумвало, че можеш да ме попиташ, преди да се решиш на толкова сложна тактика?
— Вече ми отказа веднъж преди време — предизвикателно отговори той. — И ми забрани да идвам тук.
— Трябваше да ме попиташ, Морган — настоя Алиса тихо.
Дукът затвори очи и пое дълбоко дъх:
— Ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена, Алиса?
Тя почувства как паниката я завладява и се помоли за търпение и разум.
— Благодарна съм ти, че искаш да бъдеш част от живота ни, Морган. И все пак се страхувам, че някой ден ще съжаляваш за решението си. Няма да понеса, ако започнеш да се срамуваш от мен или детето.
Морган се вгледа в чистите зелени очи и усети нежност и любов.
— Има много аспекти на брака, които намирам за отвратителни, но едно нещо знам със сигурност: никога няма да презирам нито теб, нито детето ни.
— Ще се омъжа за теб, Морган — слабо каза тя и нервите й не издържаха на напрежението.
Алиса се облегна на възглавницата, за да успокои биенето на сърцето си. Очакваше той да я целуне, но вместо прегръдка, той я зави с топлото одеяло.
— Искам да си починеш малко. Ще изпратя Мейвис да те събуди след няколко часа.
Усмихна й се и излезе от стаята.
Алиса бе уверена, че няма да може да мигне след разтърсващите събития на този следобед, но само след няколко минути спеше непробудно.
Събуди се при влизането на Мейвис Изправи се бързо в леглото без мисъл в главата си. Навън бе тъмно и бавачката запали свещите, които озариха стаята с мека светлина.
— Сънувах невероятен сън, Мейвис — сънено каза Алиса и разтърси глава.
Погледна към старата жена и по развълнуваното й лице разбра, че не е сънувала.
— Ще се омъжвам — съобщи Алиса с удивен глас.
— Да, моето момиче — потвърди Мейвис с удоволствие. — И трябва да си готова след малко.
Тя напълни с чиста вода големия порцеланов умивалник, извади от тоалетния шкаф ухаещ на рози сапун и чиста кърпа. После се обърна към Алиса:
— Хайде побързай, моето момиче. Нямаме време за приказки. Не трябва да караме младоженеца да чака, нали?
— Какво? Да не искаш да кажеш, че ще се женим сега, тази вечер? Ами документите? Ами свещеника?
— Негова светлост се е погрижил за всичко — махна с ръка Мейвис: Тя говореше за дука като за стар приятел. — Всичко, от което се нуждаем сега, е булката.
Все още замаяна, Алиса отиде до тоалетната маса и позволи на Мейвис да я съблече. Остана безмълвна, и докато старата жена се суетеше около нея и гласеше косата й. Най-после, доволна от резултата, бавачката промърмори:
— А сега, роклята…
Втурна се към дъбовия дрешник и извади красива розова рокля, която Алиса не бе виждала досега. Бе изработена от лек креп, който чудесно подхождаше на свободно падащия модел без талия. Деколтето бе квадратно, ниско изрязано, обточено с дантела. Ръкавите, дълги и тесни, преминаваха в буфан на раменете, а маншетите бяха гарнирани също с дантела. Подходяща розова сатенена панделка бе прикрепена точно под гърдите. Алиса си помисли, че това е най-красивата дреха в света.
— Откъде е тази рокля?
— Харесва ли ти? — попита Мейвис, обезпокоена от въпроса. — Сама я избрах. Нямаше много време и голям избор, но аз си помислих, че е прекрасна, още щом я видях.
— Купила си я за мен?
— Аз я избрах — поправи я Мейвис. — Дукът я плати. Сега доволна ли си?
— И аз не бих направила по-добър избор, Мейвис — отговори честно Алиса. — Но къде я намери?
— В града. Отидох в скъпия магазин за дрехи, където пазаруват заможните благородни дами. Дукът ме изпрати с поръчката веднага след като си се съгласила да се омъжиш за него. Каза ми да купя каквото смятам за необходимо, без да се съобразявам с парите. Нед ме закара с новата карета на лорд Тристан.
Алиса се засмя, като усети гордостта в гласа на Мейвис. Не бе сигурна какво е зарадвало повече бавачката — да пазарува в снобския магазин или да се вози в каретата.
Нервно помогна на Мейвис да й облече роклята и най-накрая въздъхна облекчено, като видя, че й стои чудесно — придаваше цвят на бледото й лице и прикриваше бременността. Последно оправяне на къдриците и бе готова.
Морган я чакаше в началото на стълбите и тя се зарадва на одобрението в очите му при появата й. Когато се приближи до него, той й подаде букет от рози, привързани с бяла сатенена панделка.