Красивият букет довърши тоалета й и тя изглеждаше като всяка друга сияеща булка.
— Готова ли си? — попита дукът с плътен глас.
Тя леко кимна. Въпреки че той бе облечен в същите дрехи, които носеше и през деня, бе толкова хубав, че сърцето й заби учестено. Бяха се погрижили за облеклото му: ризата и панталоните — изгладени, ботушите — лъснати.
Влязоха в малката галерия и Алиса възкликна при вида на преобразената стая. Меката светлина на свещите създаваше магическо очарование, подсилено от упойващия мирис на цветята, които сякаш бяха навсякъде. В камината гореше весел огън, големите цепеници пръскаха искри с пукот.
Алиса забеляза малкото хора в стаята и почувства, че смелостта й се възвръща. Освен Мейвис, която вече подсмърчаше, Пъркинс и Нед, присъстваха още двама непознати джентълмени. Морган представи първия като мистър Потс, магистрат, който щеше да оформи документите по венчавката. Другият беше свещеникът отец Хароу. И двамата живееха в Уинчестър, на двайсет мили северно от Уестгейт Менър, което й обясни защо не ги познава.
Дори и да бяха впечатлени от състоянието на булката, никой от тях не го показа. Алиса разбра, че Морган ги бе информирал предварително. Тя му бе благодарна, че я бе спасил от затруднението. Едва ли щеше да й стигне кураж да се изправи пред Отец Джеймисън с корема си и да повтори брачните клетви.
Всъщност церемонията бе много кратка. Морган и Алиса застанаха пред свещеника, гостите се приближиха. Само мистър Потс стоеше встрани, като не искаше да нарушава интимността на момента.
Алиса се вслушваше в силния глас на Морган, докато той произнасяше думите след свещеника, и си даде мълчалив обет да направи така, че той никога да не съжалява за решението си. Златният пръстен натежа на пръста й и тя почувства някаква особена топлина в момента, когато Морган го постави и тя удивено погледна към ярко просветващите диаманти и сапфири.
— Можете да целунете булката — завърши отец Хароу и Морган бе много доволен, когато Алиса се обърна и прие прегръдката.
Той целуна нежно устните и погали бузата й.
Мейвис се разхълца гласно. Алиса се усмихна и отиде до старата си бавачка, за да приеме поздравленията й. После прегърна Пъркинс и Нед и стисна ръцете на мистър Потс и отец Хароу.
Икономът погледна към дука и получи знак да отвори бутилка шампанско. Гостите вдигнаха тост за здравето и щастието на младоженците.
След като изпразниха още една бутилка, всички се оттеглиха, като оставиха Морган и Алиса сами!
Глава 15
— Не знам как си успял да свършиш всичко това само за няколко часа — тихо каза Алиса. Чувстваше се странно нервна и срамежлива насаме със съпруга си. — Беше много мило от твоя страна да уредиш присъствието на непознати хора като мистър Потс и отец Хароу. Благодаря.
— Не ми отне много време — обясни Морган. — Имах късмет да открия и двамата по домовете им. Стори ми се, че ще е по-добре, ако поканим свещеник и магистрат от друга енория. — В гласа му се прокраднаха весели нотки. — Но искам да си призная, че не ми допадна идеята да те заведа чак до Гретна Грийн.
— Да, чувала съм, че в Шотландия е много студено по това време на годината. Но ми се стори, че забелязах отсъствието на някои хора. Да не би мисис Робъртс да е била заета тази вечер?
Той се обърна рязко към нея, но се успокои, като видя усмивката й.
— Да, имаше друг, предварително поет ангажимент — ухили се дукът, облекчен от начина, по който Алиса му показа, че е простила следобедното му фиаско. — А и мисля, че лейди Робъртс ще запее друга песен следващия път, когато се срещне с дукесата на Гилингам.
— Прав си — замислено промълви тя и се вгледа в изящния венчален пръстен. Беше толкова невероятно, че тази малка скъпоценност преобърна живота й — от низините до висшето общество.
— Още вино? — предложи Морган, готов да отвори нова бутилка шампанско.
Стомахът й се разбунтува.
— Честно казано, бих предпочела да ям нещо.
Морган се усмихна радостно.
— Пъркинс веднага ще донесе вечерята. Да позвъня ли?
— Не можеш — отговори тя. — Звънецът няма шнур. Трябва да го поставят следващата седмица. Бяха го монтирали погрешно и аз възнамерявам лично да наблюдавам работата им този път.
Дукът се намръщи:
— Мисля, че ще е невъзможно, мадам. Още утре заминавам за Рамсгейт Касъл и, разбира се, вие идвате с мен.
Алиса се въздържа от коментар заради влизането на Пъркинс. Тя мълчеше и докато икономът и Нед подредиха елегантно аранжираните блюда върху малка маса, поставена пред камината.
При вида на храната устата на Алиса се напълни със слюнка. После тя погледна Пъркинс въпросително — та нали мисис Стратън бе в отпуск? Кой тогава бе приготвил супата от стриди, рибното филе, шунката, гарнирана с потопени в коняк праскови, морковения пудинг и желираните сливи? Кулинарните умения, нужни за тези ястия, далеч надхвърляха възможностите на Мейвис.