— Доставихме сватбената вечеря от „Розата и магарешкия бодил“, Ваша светлост — обясни икономът.
— Всичко изглежда превъзходно — похвали го Морган. — Благодаря ти, Пъркинс, ще си сервираме сами.
Щом вратата се затвори, Алиса пое дъх:
— Вероятно няма да мога да замина още утре сутринта, Морган — заяви твърдо тя.
Той повдигна вежди.
— Елате и се нахранете, мадам — изкомандва дукът, като пренебрегна избухването й.
Алиса го гледа известно време, без да помръдне, но после седна на предложения стол без повече коментари. Морган се настани удобно срещу нея и отпи голяма глътка шампанско, без да сваля очи от жена си.
А тя се измори да го предизвиква с поглед и като въздъхна раздразнено, отвори похлупака на супника. Сервира първо на съпруга си и продължи:
— Имам отговорности тук, Морган. Не мога така внезапно да замина.
— Твоите отговорности са свързани с мен, мадам — решително каза мъжът. — Тристан ще си намери някой друг, който да довърши работата.
— Разбира се, че Тристан ще наеме друг човек, Морган — съгласи се Алиса. — Не съм имала предвид да остана тук и да работя до края на ремонта.
— Колко?
— Аз… аз не знам точно. Може би още седмица, две…
— Казах не, мадам. Заминаваме утре за Рамсгейт Касъл. Пъркинс и Нед ще се справят, докато Тристан реши проблема. — Морган й се усмихна чаровно. — Защо не опиташ шунката, скъпа? Много е вкусна.
Алиса усети, че инатът й се събужда. Тя бавно издиша и стисна устни. Дукът наблюдаваше усилията й да се сдържи и леко се разочарова, когато тя все пак успя.
— Ти вземаш най-невъзможни решения — процеди Алиса през зъби. — И си изключително надут.
— Едно от най-очарователните ми качества, не мислиш ли?
Хитрата му усмивка не убягна от вниманието й.
— Вие, сър, се наслаждавате на разговора за моя сметка — заключи тя и отхапа от парчето шунка.
— Може би — меко отговори той и допи шампанското си. — Но, доколкото си спомням, само преди час ти се закле да ми се подчиняваш. Имаш ли намерение да спазваш обещанието си, скъпа?
— Разбира се — каза страстно Алиса с най-искрен тон. — Докато ми изнася!
Морган се разсмя, доволен да види, че независимият й дух се проявява отново.
— Наистина трябва да замина утре — започна отново той, този път с помирителен тон. — Имам неотложна работа. Но ако толкова настояваш, можеш да ме последваш по-късно — после самодоволно напълни чашата си догоре, уверен, че тя ще отхвърли това предложение.
— Благодаря ти, Морган — спокойно отговори Алиса. — Много мило от твоя страна, че ми даваш право на избор. Ще ти съобщя решението си утре сутринта.
Чувствайки се надхитрен, дукът вдигна пълната чаша, но след това я постави обратно на масата недокосната. „По-добре да не пия много“, реши той.
— Предполагам, че няма да ми обясниш същността на важната работа, която налага незабавно да отпътуваме — нападна го Алиса.
— Неотложна е — вяло отговори той. — Още сливи?
— Не, благодаря. Знаеш, че разбирам от някои неща, Морган. Бих могла да помогна.
— Не, не и по отношение на този проблем, скъпа — твърдо каза дукът. — Но може би ще ми бъде от полза, ако ми отговориш на няколко въпроса, свързани с ремонта на къщата.
— Какво искаш да знаеш?
— Ти ли наемаш всеки работник, или мистър Уолш?
Алиса помисли малко.
— Аз се занимавах с по-голямата част. Мистър Уолш доведе само мазачите и художника, който нарисува стенописите в трапезарията и на втория етаж.
— Откъде ги нае?
— Всички са от града или от съседни имения.
— Имаше ли сред тях хора, които не са местни? Хора, които ти лично не познаваш?
— Не мисля. Ще трябва да прегледам още веднъж списъка с имената, но съм почти сигурна, че всички са от околността.
— А тези, които доведе Уолш? Той познава ли ги?
— Не знам. Уверена съм, че е работил с художника и друг път, защото говореха за стенописа в семейната църква на лорд Томъсвил, нарисуван тази зима. Също и за двама от мазачите. За останалите не бих могла да кажа нищо. — Алиса въздъхна. — Ако все пак решиш да ми кажеш какво търсиш, бих могла да ти дам по-пълна информация.
Дукът претегли добре думите си, преди да заговори:
— Оставих плика, който видя в старото бюро, последния път, когато бях в Уестгейт Менър. Имам причина да считам, че някой го е открил, прочел е съдържанието и е продал доста ценна информация. Можеш ли да направиш предположение, кой би могъл да бъде?