— Не — каза тя, напълно изненадана. Какво ли криеше този плик, за да иска някой да го купи? Алиса хитро наклони глава. — Сега разбрах дори по-малко, отколкото преди обяснението ти.
— Съжалявам. Не искам да съм толкова загадъчен. Трябва да ми вярваш, че ако не знаеш, за теб ще е по-добре.
Алиса се изплаши от сериозния му тон.
— Ти не си в опасност, нали, Морган?
— Не — увери я той, развълнуван от загрижеността й. — Но ще е полезно да знам кой е имал достъп до бюрото.
— Всеки в имението би могъл лесно да влезе в библиотеката. Някой бил ли е изпратен специално, за да търси тези документи?
— Може би — отговори Морган, впечатлен от схватливостта й. — Но аз мисля, че този някой случайно е попаднал на съдържанието на плика. Решил е, че е ценно, и е намерил купувач.
— Какво точно имаше в плика, Морган? — весело попита тя. — Карта на съкровище? — Видя намръщеното му лице и продължи: — Уверявам те, че хората, които съм наемала, са местни жители и лично ги познавам. Единствените чужденци бяха ангажирани от мистър Уолш. Само той би могъл дати даде информация. Остават Тристан и Каролайн.
— Всичко е възможно — отговори мрачно дукът.
— Не и Тристан — прошепна ужасено Алиса.
— Разбира се, че не — побърза да я увери Морган. — Но Каролайн е можела да доведе много свои познати в имението. Спомняш ли си да са идвали някои си Хенри и Маделин Дюпон.
Алиса се вцепени при споменаването на познатото име Дюпон.
— Никога не съм ги виждала, а и Каролайн, и Присила рядко ме безпокояха по време на посещенията си тук. Всъщност аз бях много заета. Мистър Уолш ги забавляваше. Единственият човек, за когото ми спомена архитектът, е Гилбърт, братът на Каролайн. Бил много просветен човек, според мистър Уолш.
Морган кимна и се опита да осмисли информацията. После каза:
— Ако ме извиниш, скъпа, ще отида да прегледам папките, които ми даде днес.
— Сега? — зелените й очи потъмняха.
Вярно, че те не бяха младоженци в пълния смисъл на думата, но все пак да направи подобно нещо в сватбената им нощ!
— Да, сега — отговори той. — Ти си лягай. След малко идвам и аз.
Алиса бе наранена, но не искаше да изглежда заядлива и го остави на спокойствие. Влезе в спалнята си и седна пред огледалото. Бързо разпусна косата си и енергично разтърси глава. Огледа се за гребена, но не успя да го открие. Потърси го из стаята и тогава забеляза, че много от личните й вещи липсваха. Излезе, за да потърси Мейвис.
— А, ето те и теб — внезапно се появи бавачката пред нея. — Права бях, като си мислех, че ще сбъркаш стаята.
— Не разбирам, Мейвис.
— Нали ще спите в спалнята на господаря, Ваша светлост!
— О! — възкликна Алиса и топлина заля сърцето й.
— Хайде, елате с мен, Ваша светлост, не трябва да карате съпруга си да чака.
Алиса ококори очи.
— Милостиви небеса, Мейвис! Спри да ме наричаш Ваша светлост. Само защото се омъжих за дука, не означава, че съм станала нещо по-особено. Аз съм си същата. — Погледна към корема си и продължи: — Може би съм по-достойна за уважение, отколкото вчера, но съм същата жена.
Мейвис изсумтя.
— Дукът ме помоли да ви помогна за тоалета, Ваша светлост — подчерта тя последните думи.
Алиса разпери раздразнено ръце и тръгна след нея, като гласно мърмореше колко суетни и надути са всички днес. Тъжното й настроение поутихна, особено след като влезе в предишната си стая и видя огромната вана да се подгрява пред камината. Погледна благодарно Мейвис и си помисли, че да бъдеш дукеса не е чак толкова лошо. Безмълвно остави бавачката да й помогне с роклята и новите дантелени долна риза й фуста. После седна на нисък стол, за да събуе чорапите и обувките.
Най-накрая се потопи бавно във ваната и отпусна напрегнатото си тяло в топлата, успокояваща вода. Мейвис се суетеше из стаята, за да подреди дрехите й.
— Трябва да потърсиш подходяща прислужница за дама — избоботи тя. — Твърде стара съм за това.
— Ха! — изсумтя Алиса. — На теб ти харесва и ти го знаеш. Освен това дукът ще ми даде някое момиче, щом пристигна в Рамсгейт. — Алиса изведнъж се сепна и рязко стана от ваната, като разплиска водата наоколо. — Мейвис, ти ще дойдеш с мен, нали?
— Бих искала да видя как някой ще ме спре — отговори старата жена. — Но се нуждаем от млада жена, която да се грижи за теб и бебето.
— Благодаря ти, господи — облекчено въздъхна Алиса.
Не мислеше, че е готова да се сблъска с новия си живот без непрекъснатата опора и утеха на Мейвис.
Когато Алиса се изкъпа Мейвис й подаде ръка, за да излезе от ваната. После я уви бързо в голяма кърпа, подсуши я и й подаде нощната роба.