Беше й невъзможно да види лицето му в тъмнината, но чуваше накъсаното му дишане и усещаше напрегнатото му тяло.
— Морган? — леко го повика.
Чу шумното поемане на въздух.
— Да — отговори остро той.
Сега той я слушаше, но тя не се решаваше да продължи. Най-после каза:
— Аз… аз реших да дойда с теб утре в Рамсгейт Касъл.
Морган се усмихна в мрака.
— Радвам се — отбеляза, като му бе все едно, тъй като никога не бе имал намерение да си тръгне оттук без нея.
Алиса въздъхна и се приближи до него.
Мъжът пое дълбоко дъх и се опита да се концентрира върху кадифената завеса над леглото, едва видима в полутъмната стая. Той методично броеше пискюлите в напразни опити да забрави за топлото тяло до себе си.
— Морган?
— Какво? — извика той.
— Студено ми е — излъга Алиса, като се надяваше, че той ще схване намека и поне ще я прегърне.
— Ще донеса още едно одеяло — отзова се веднага.
Стана бързо и отиде до камината. Взе от стола завивката и се запъти обратно, но се спъна в тъмнината и удари крака си в ръба на леглото.
Алиса стреснато седна в постелята.
— Морган? Какво стана? Нарани ли се?
— Добре съм — отговори той, стиснал зъби. Единствената полза от болката бе, че умът му се прочисти от всякакви съблазнителни видения.
— Има ли още нещо, което желаете, докато съм прав, мадам? Плод, глътка вино или вода?
— Не, нищо — меко отговори тя.
Той буквално й подхвърли одеялото, преди да отгърне завивките и да се хвърли в леглото. Отново се намести стратегически в края, а кракът му още туптеше от болка.
— Лека нощ, мадам.
— Лека нощ — колебливо отвърна тя.
Почака няколко минути, докато отново събере кураж, и пак го повика:
— Морган?
— Заспивай — избоботи дукът, като се извърна и й показа гърба си.
После направи цяло представление, като шумно разбуха възглавниците, преди да зарови глава в тях и да се завие до брадичката.
Този жест я накара да млъкне. Тъжно се покри с допълнителното одеяло и след като не й оставаше нищо друго, се обърна на едната си страна. Усети сълзите си да напират в гърлото, но преглътна мъката. Не искаше да му покаже колко е наранена. Той просто е изморен, каза си тя. Трябва му време, за да привикне към новото си положение. Най-накрая реши, че е още рано да си мисли, че бракът им е голяма грешка. После изтощението я надви и тя заспа.
Морган лежеше буден и се вслушваше в равномерното й, дълбоко дишане. Не му се искаше да бъде толкова хладен към нея, но се налагаше. Беше му невъзможно да я целува и гали, без да се люби с нея, а не знаеше дали това не е вредно за бебето. Реши, че щом пристигнат в Рамсгейт Касъл, тя ще бъде прегледана от семейния лекар. И първият въпрос, който Морган щеше да му зададе, бе за здравето на жена му. Вторият — за връзката им в сегашното й положение.
Глава 16
Морган се разбуждаше бавно. Подсъзнанието му все още беше в плен на съня. Усещаше меката, гладка плът. Тялото му гореше, беше страшно възбуден и ритмични тласъци разтърсваха тялото му. Чуваше гърлени стенания и смътно реши, че звуците идват от собствените му гърди. После те се усилиха и той се събуди окончателно.
Алиса беше върху него, обвила с ръце врата му. Настръхналите зърна на гърдите й с цвят на сметана докосваха кожата му през тънката материя на нощницата, вдигната високо над кръста й. Жената бе възхитително гола и възбуждаща. Краката й бяха леко разтворени и ръката му бе високо между бедрата й. Морган си помисли, че всеки момент ще експлодира от желание. Страстта го лиши от разум и ръката му навлезе още по-навътре в топлата плът.
Тя въздъхна отново и се надигна срещу него. Морган обхвана гърдите й със свободната си ръка, после я притисна по гръб в леглото. Прокара пръсти по дължината на нежното тяло, но спря веднага щом усети издутината в корема й. Изправи се рязко в леглото и оправи нощницата й. Трябваше да се овладее, но Алиса промърмори нещо в съня си и инстинктивно се примъкна пак до него.
— Стига, моето момиче — дрезгаво прошепна той, оправи завивките и плътно я загърна с одеялото. — Ще чакам, докато разбера, че е безопасно за бебето.
След като се увери, че Алиса спи дълбоко, дукът стана и с облекчение видя, че се зазоряваше. Наметна робата си и се приближи до студената камина. Запали огъня и се настани в същия стол, в който Алиса го бе очаквала предната вечер. Съвсем разсънен, мъжът се пресегна и взе томчето на Шекспир. След като прочете една и съща строфа няколко пъти, без да успее да се съсредоточи, той се отказа. Облегна глава на тапицираната повърхност и заспа.
Когато Алиса се събуди няколко часа по-късно, видя, че е съвсем сама в стаята. Тя се вгледа в празната половина на леглото, като се чудеше дали Морган е спал там през нощта. Различи отпечатъка от главата му върху възглавницата и нежно прокара ръка по мястото. Усети еротичните видения отново да изпълват съзнанието й — Морган я милваше, целуваше… Тръсна силно глава, за да прогони образите, и в този момент някой силно почука на вратата.