— О, добре, будна си — каза Мейвис с усмивка. Постави на масата поднос със закуска — препечен хляб, пресни плодове и кана горещ шоколад.
— Негова светлост ми нареди да не те будя, но аз реших, че вече е късно и имаш нужда от помощта ми — тя хитро се усмихна. — Разбира се, той ми каза, че се нуждаеш от почивка. Предполагам, че не си спала много тази нощ.
Алиса се изчерви, прииска й се да се завие презглава. Ако само Мейвис знаеше истината…
— Каза ли ти в колко часа иска да тръгнем? — попита тя, докато отчупваше парче хляб.
— Не. Само, че пътуването не е дълго, но все пак се надява да потеглите преди обед. Мисля, че ще чака, докато се приготвиш. Много е разумен, не мислиш ли?
— Мм… това със сигурност е най-точното описание на моя съпруг — със саркастичен тон изкоментира Алиса.
Тя остави празния поднос на постелята до себе си.
— Хайде, покажи ми какъв костюм си ми приготвила за пътуването, Мейвис. Не трябва да караме добрия дук да чака, нали?
Час по-късно тя се появи в дневната и прекъсна закуската му. Малката маса бе обсипана с документи от папките, които му бе дала, и дукът разсеяно дъвчеше, докато проучваше всеки лист.
Алиса прочисти гърлото си, за да привлече вниманието му.
Морган скочи и с удовлетворение видя, че тя бе облечена за пътуване. Недоспиването го правеше нервен и той нямаше никакво желание за спор, ако жена му бе променила решението си.
— Добро утро — нежно поздрави Морган и посочи стола до себе си. — Закуси ли вече?
— Мейвис ми донесе малко препечен хляб — отговори Алиса, като гледаше с копнеж храната върху масата.
Морган се усмихна, бързо събра документите и позвъни на Пъркинс.
— Дукесата е вече готова за закуската си, Пъркинс. И, моля те, донеси още една кана прясно кафе.
Алиса седна и сведе поглед. Морган забеляза, че тя нервно въртеше венчалния пръстен около пръста си.
— Добре ли спа? — попита тя.
Дукът повдигна вежди при този въпрос. Искаше му се да й отговори, че въобще не е спал. Тялото още ме боли от усилията да сдържа желанието си към теб. Вместо това той излъга:
— Много добре, благодаря. А ти, скъпа?
— Направо чудесно — отговори Алиса с треперещ глас.
„С изключение на най-еротичния сън, който някога съм сънувала“ — мислено добави тя.
И двамата въздъхнаха с облекчение, когато се появи Пъркинс с голям поднос храна. Алиса с удоволствие хапваше от чудесната закуска, докато Морган удивено я наблюдаваше как поглъща хапка след хапка. Тя вдигна глава чак след като свърши и последното яйце и тогава забеляза погледа му. Смутено постави вилицата в чинията.
— Предполагам, че съм била по-гладна, отколкото си мислех — каза тя и бузите й поруменяха.
Морган се ухили широко.
— Искаш ли да ти донесат още храна?
Тя се поколеба, преди да отговори, защото разбра, че той я дразни.
— Зависи. Кога мислиш, че ще обядваме?
— Ще кажа на Мейвис да ни приготви огромна кошница с вкусни неща, така че можем да си хапваме по пътя.
— Би било чудесно — погледна го срамежливо тя. — Кога възнамеряваш да тръгваме?
Морган сви рамене:
— Когато си готова. Ще наредя на Нед да впрегне конете.
— С новата карета на Тристан ли ще пътуваме?
— Просто я вземаме на заем. Ще изпратя някой от слугите да я върне обратно още утре сутринта. Разполагаме само с нея и аз мисля, че ще е по-удобно да пътуваш спокойно.
— А Мейвис? В каретата няма достатъчно място за трима.
— Ще изпратя кола да вземе Мейвис и останалата част от багажа ти от Рамсгейт Касъл. Вече й казах да се приготви.
— Разбирам — каза Алиса. Стана и се приближи до големия прозорец с изглед към моравата. — Има ли нещо друго?
— Ами да. Разпоредих на Мейвис да опакова само най-необходимото от личните ти вещи. Мястото за багаж е много малко.
Дукът наблюдаваше вдървения й гръб, като разбираше, че тя беше разстроена, но не знаеше причината.
— Има ли нещо нередно, Алиса?
Тя се обърна и го изгледа:
— Не… Но досега съм вземала всички решения сама. Не съм свикнала никой друг да го прави вместо мен.
— Вече си моя съпруга, Алиса, И аз нося отговорността да се грижа за теб — твърдо каза той. — Също и за нашето дете.
Негова собственост. Това беше най-неприятното нещо, което Алиса можеше да си представи. Усети сълзите да напират в очите й и се извърна отново към прозореца. Не беше тайна защо той се бе оженил за нея и все пак, като го чу да говори така, се почувства безкрайно наранена. Сега си обясни и отчужденото му поведение в леглото.