— След малко ще съм готова — промълви тя, мина вдървено покрай него и се запъти към вратата.
Отчаяно се надяваше, че той ще протегне ръка да я спре. Копнееше за докосването му, но той не направи нищо.
Морган се въздържа да я прегърне, защото не беше сигурен, че този жест няма да я разстрои още повече. Беше изненадан от поведението й, което всъщност не беше нищо ново, но не искаше да й причинява още по-голямо страдание.
Алиса бе застанала в голямото фоайе, заобиколена от Мейвис и Пъркинс. Каза бързо довиждане на Мейвис и след това се обърна към стария иконом. Поговори си с него няколко минути, преди да го прегърне за сбогом. Морган гледаше отдалеч и се чувстваше неудобно да наблюдава този интимен момент. Сега за пръв път разбра колко трудно щеше да й бъде да се раздели с единствените хора, които обичаше.
— Готов ли си? — беззвучно попита тя.
Всички излязоха на ярката слънчева светлина. Морган й помогна да се настани в каретата и се обърна към Пъркинс, за да вземе багажа й. Старият човек го погледна право в очите:
— Грижете се добре за нея, Ваша светлост!
— Ще го направя, Пъркинс — обеща тържествено Морган.
Качи се в каретата и изчака Алиса да се сбогува с Нед. Последва махване с ръка, и конете потеглиха.
— Ще идваме често на гости на Тристан и Каролайн — каза дукът, като искаше да облекчи мъката й. — Ще имаш много възможности да виждаш Пъркинс и останалите.
— Знам — подсмръкна Алиса. — Моля те, прости ми, че се държах толкова глупаво. Пъркинс винаги е означавал много за мен. — Тя се изсмя тихо и изтри очи. — Когато бях малко момиче, често лежах в леглото, преди да заспя, и си представях, че той ми е баща. Малко странно, не мислиш ли? Една дъщеря на виконт да копнее да има за баща един иконом.
Алиса спря за малко, завладяна от чувството на безпомощност и самота, съпровождали детството й.
— Пъркинс винаги ме е карал да усещам, че ме обича. Никога няма да забравя добротата му — прошепна тя.
Морган взе ръката й в своята, като се чудеше как е успяло едно момиче, пренебрегвано в детските си години, да се превърне в такава чудесна, решителна жена.
Мълчаха през по-голямата част от пътуването до Портсмут, като само от време на време разменяха по някоя дума за прекрасния ден. Морган не бързаше и равномерното полюшване на каретата накара Алиса да се почувства сънлива. Тя поспа неспокойно няколко часа и се събуди, когато съпругът й обяви, че са навлезли в имението Рамсгейт.
Младата жена сдържа дъх при вида на високите дъбови дървета и огромния замък в далечината. Каменните стени проблясваха на есенното слънце, високите готически кули се извисяваха в небето. Най-после навлязоха в чакълената алея и сърцето й заби по-бързо. Не беше уверена, че е готова за това. Замъкът наистина беше огромен и тя усети безпокойство, граничещо със страх.
Морган спря каретата пред главния вход и Алиса повдигна глава, за да разгледа гравюрата на могъщата лъвска глава над входната врата.
— Фамилният герб на баба ми — обясни Морган. — Тристан и аз подозираме, че това е наградата й за голямото търпение към дядо ми.
Алиса нямаше много време да размисля върху думите му, защото се появиха слуги, облечени в пурпурночервени ливреи, обточени със златни кантове, за да им помогнат при слизането. След тях бързо изникна официално облечен мъж, когото Морган представи като Бърк, иконом на замъка.
— За мен е чест, Ваша светлост — поклони се той церемониално към Алиса. — Всички останахме много доволни, когато Негова светлост ни съобщи, че води новата дукеса на Гилингам.
Алиса се усмихна на поздрава, като не знаеше какво да направи. Беше ли прието една дукеса да се ръкува с иконом, когато й го представяха за пръв път? Не й остана много време да разсъждава, тъй като Морган я хвана за лакътя и я поведе през големите, богато инкрустирани врати. Влязоха в огромното входно фоайе.
Алиса се смая, като видя какво я очакваше — подредените покрай стените слуги бяха облечени в различни униформи, които ясно показваха службата им в домакинството. Те стояха изправени в почти военна стойка, с безизразни лица, въпреки че всички я наблюдаваха в очакване.
— Бих желал да ви представя персонала — започна Бърк, но спря по средата на изречението, когато забеляза, че е бременна.
Младата жена бе впечатлена от начина, по който той успя да се овладее, като само леко заекна, докато я запознаваше с икономката, мисис Кийнли.