Алиса задържа ръката й с грациозен жест.
— Бих желала да се запозная с всекиго поотделно, мисис Кийнли — помоли тя с достойнство.
По дяволите етиката, каза си Алиса. Щеше да им даде достатъчно материал за клюки и подигравки. Отне й повече от час да поздрави всички слуги и Морган наблюдаваше с нарастващо удивление как те един по един се предаваха пред тихото й достойнство. Когато всичко свърши, Алиса бе успяла да ги впечатли. Морган се почувства изключително горд.
— Старата дукеса ви очаква в салона за гости, Ваша светлост — прошепна му Бърк, когато Алиса приключи.
— Много добре, Бърк. Отиваме там веднага.
Алиса се усмихна триумфално на Морган. Чувстваше се щастлива след малката си победа.
— Хайде, ела, скъпа — помоли я Морган. — Има още един човек, когото бих искал да ти представя. — Той потрепери от болка и вина, когато тя доверчиво се подчини.
После почука леко на вратата.
Алиса влезе в стаята съвсем неподготвена за срещата, все още под впечатлението от представянето на персонала. Спря внезапно, когато забеляза дребната, възрастна жена, седнала на малкото канапе. Морган я остави, пресече стаята и се наведе, за да целуне бузата на старата дама. Алиса усети почти физически обичта, изписана на красивото му лице, и разбра веднага пред кого стои. Младата жена почувства как паниката сграбчва сърцето й и инстинктивно прикри корема си с ръце, несигурна за реакцията, която я очакваше.
След малко Морган се обърна към Алиса. Отиде до нея, прегърна я и я поведе към дукесата.
— Мила моя — каза старата жена, изправи се и взе ръката й. — Колко е хубаво, че най-накрая се срещаме.
Алиса бе облекчена от любезността и вниманието, които й засвидетелстваха. Дукесата я гледаше право в лицето, сякаш въобще не я интересуваше напредналата бременност на жената. Алиса се опита да се поклони несръчно, но веднага я спряха.
— Няма нужда от подобни формалности, Алиса — настоя старата дукеса. — Та ние сме едно семейство. Хайде, седни и си почини. Трябва да си уморена от пътуването.
Алиса не можеше да повярва, че не чу никакви обвинения от възрастната жена, и се поуспокои, въпреки че все още бе много напрегната. Тя не знаеше, че дукесата е в замъка. Седна на малкото канапе и се сепна, когато Морган се настани необичайно близо до нея. Старата дукеса предпочете малък изящен стол от дясната страна на внука си.
Изчакаха да поднесат чая.
Стомахът на Алиса се обади при вида на вкусната храна и Морган се засмя:
— По-добре донесете още един поднос със сандвичи и сладки, Бърк. Новата дукеса има вълчи апетит.
Алиса го изгледа ужасено, после се съвзе:
— Благодарение на вас, сър, ям за двама — изсъска тя към мъжа си достатъчно тихо, за да не я чуят слугите.
Но старата дукеса долови думите и дискретно се изкашля в шепи, за да прикрие усмивката си.
— Морган, не бива да дразниш така жена си — поучително каза тя, като тайно бе очарована от поведението му.
Усещаше напрежението между двамата млади, но тук имаше и нещо повече, скрито под повърхността. И възрастната жена искрено се помоли този необичаен брак да има успех. Предния ден бе повече от шокирана, когато получи известието на внука си, че се е оженил, че съпругата му е бременна и че пристигат в Рамсгейт Касъл. Имаше много въпроси към Морган, но се надяваше сама да си състави мнение за жена му още в първите мигове на запознанството им.
— Ще ни окажеш ли честта, Алиса? — учтиво попита тя, като посочи с глава към подноса за чай. — Пия моя със сметана и една лъжица захар.
Алиса кимна и се приближи до махагоновата масичка, върху която прислужникът бе поставил тежкия сребърен сервиз. Ръката й леко трепна, докато подаваше на възрастната дукеса пълната чаша. После наля на Морган и накрая на себе си. Старата жена остана доволна, когато забеляза, че младата снаха приготви чая на внука й според вкуса му, без да задава въпроси. След това напълни и поднесе чиния със сандвичи на съпруга си.
— Морган ми каза, че сте от фамилията Карингтън, скъпа. Познавах родителите ви — и баща ви, и майка ви.
Сърцето на Алиса подскочи при тези думи.
— Да — продължи дукесата. — Мисля, че майка ви беше очарователна жена.
— Никога не съм я виждала — обясни Алиса, благодарна, че не споменаха баща й. — Майка ми е починала още когато съм била бебе.
— Да, знам. Как се чувства баща ви?
Морган се намеси, преди Алиса да успее да отговори:
— Алиса доскоро бе в траур заради баща си, който ни напусна тази пролет. Мисля, че ти споменах. — Той се вгледа предупредително в очите на баба си.
Тя му се усмихна в отговор, изключително доволна от желанието му да защити жена си.