— Може би си ми казал, Морган. Трябва да съм забравила. На моята възраст какво друго би могъл да очакваш?
Морган се намръщи при тази забележка. Какво си мислеше, че прави баба му? Та тя знаеше историята на семейство Карингтън повече от добре. А и никога не забравяше. Той отново й отправи многозначителен поглед, което явно й достави огромно удоволствие.
Алиса наблюдаваше изражението им, докато си разменяха реплики, и бе доволна, че вече не е обект на внимание. Въобще не се чувстваше обидена от въпросите на дукесата и бе приятно изненадана от любезността, проявена към нея. Особено при обстоятелства, които далеч надхвърляха обичайните.
— Радвам се, че Морган реши да дойдете в Рамсгейт Касъл — отбеляза дукесата. — Тук винаги съм се чувствала отлично. — Жената спря, като че ли едва сега й хрумна някаква мисъл. — Надявам се, че няма да имате нищо против моето присъствие в замъка, Алиса?
— О, не, Ваша светлост — бързо отговори Алиса. — Честно казано, ще бъда много благодарна, ако останете.
Дукесата кимна одобрително при този искрен отговор. Въпреки странната и бърза венчавката не остана разочарована от избора на Морган. Може и да е сполучил този път, помисли си тя.
— Вземи си още един сандвич, Алиса — настоя старата жена. — И опитай от тези кифлички, чудесни са. Обещавам ти, че ако внукът ми реши да прави още намеци относно апетита ти, ще го сритам по пищяла.
Алиса се засмя тихо и погледна към дука. Той й отвърна с нежна усмивка и сърцето й радостно затуптя.
— Благодаря — прошепна тя с очи, приковани в красивото му лице, и си взе от кифличките.
После развълнувано сведе поглед.
— Трябва да си починеш, скъпа — предложи Морган, след като приключиха с храната. — Сигурно си много изморена.
— Напълно съм съгласна — веднага го подкрепи дукесата. — Наистина изглеждаш нервна, детето ми. Ще наредя на Бърк да ти сервират вечерята в твоя апартамент. Младоженците се нуждаят от уединение. Морган ще те придружи до стаите ти.
И тримата станаха едновременно. Старата дукеса я прегърна и прошепна в ухото й:
— Впечатлена съм от мъдрия избор на Морган. Желая ти голямо щастие, Алиса.
Младата жена отвърна на прегръдката и усети сълзите отново да напират в гърлото й при тази неочаквана топлота. Беше толкова благодарна да открие съюзник в лицето на дукесата. С времето може би щяха да станат приятелки. Алиса се облегна на ръката, която Морган й предложи, и двамата излязоха от стаята.
— Това вероятно е най-дългото стълбище, което някога съм виждала — изкоментира тя, докато бавно напредваха към горния етаж.
По стените се редуваха портрети на благородници, свързани с миналото на фамилията. Когато най-сетне се изкачиха, тя видя, че множество свещи хвърляха мека светлина в дългия коридор, застлан с дебел ориенталски килим.
Продължиха напред и след няколко завоя стигнаха до целта си.
Алиса се обърна шеговито към Морган:
— Ще ми трябва карта, ако се наложи сама да се ориентирам в този лабиринт.
— Да, тези огромни коридори наистина приличат на лабиринт — съгласи се той.
Пресегна се и отвори вратата пред нея.
— Ето, това са стаите ти. Надявам се да ги харесаш.
Спалнята бе голяма, с отделен кът за сядане и високи прозорци по двете стени. Преобладаваше зеленият цвят — от гоблените, висящи по стените, до персийския килим със зелени мотиви. Леглото бе огромно, покрито с коприна и украсено с щраусови пера. Мебелировката бе изящна и явно предназначена за жена, но прекалено претрупана. Алиса не можеше да си представи, че старата дукеса е избрала този стил, и реши, че това е дело на предишната съпруга на Морган:
— Стаята е много… — потърси подходящо определение.
— Натруфена? — помогна й Морган, отиде до леглото и леко докосна копринените завивки. Бе забравил колко капризна бе Валери по отношение на мебелировката. Доколкото си спомняше, бе влизал в тази стая точно два пъти.
Алиса се чудеше дали ще й разрешат да направи някои промени. Тя погледна несигурно към щраусовите пера на върха на леглото и се опита да си представи, че ще успее да спи под тях.
— Трябва да преобзаведеш стаята според вкуса си, Алиса — каза Морган.
Той завъртя бравата на другата врата бавно, като си помисли, че е заключена. Но тя не беше и той влезе в собствената си спалня, следван по петите от Алиса.
— А това, разбира се, е моята стая — добави несигурно дукът.
Алиса се огледа любопитно и веднага си помисли колко по-подходяща бе тази семпла обстановка за нея самата. Златистите завеси създаваха топлота и сякаш подканяха да си починеш.
Морган дръпна шнура на звънеца и веднага се появи Дикинсън, личният му прислужник.